Ролята на Русия в българските избори

В края на седмицата в София ще има митинг в подкрепа на политиката на Русия в Украйна. Обявен е като „антивоенен“. Новината бе съобщена първо в руски информационни сайтове. Събитието „”Атака“ за мир“ щяло да бъде с „проруски и антизападен уклон“, написа gazeta.ru. Играта на думи в заглавието насочва към организатора.

"Проспект Владимир Путин"

Информация за подобен протест има и на сайта на националното движение „Русофили“, а в социалните мрежи към събитието вече са се присъединили над 1000 души. Докато руските медии съобщават за участие на партиите „Атака“ и БСП, в българските форуми се казва, че зад демонстрацията стоят неправителствени организации. Името на събитието е „Национален протест за прекратяване убийствата на славяните и прекратяване на агресията на САЩ в Украйна и България“, докато внесеното уведомление в Столична община е далеч по-лаконично - „Молитва за мир“, а организатор е групата „Приятели на Русия“.

Подобни позиции застъпват основно кандидат-депутати, издигнати от БСП и „Атака“. Така планираното събитие попада не само в контекста на световната информационна война около политиката на Владимир Путин в Украйна, но и в центъра на кампанията за парламентарните избори в България. Един от кандидатите на БСП в София дори се изправи в национален ефир, за да поздрави „героите от Донецката народна република и Луганската народна република“. И обеща на избирателите си да преименува „Цариградско шосе“ на „Проспект Владимир Путин“. Случайно или не, този кандидат е внук на Георги Димитров. Борбата за популярните проруски настроения в България е в разгара си.

Паметникът

В нощта след деня на Съединението - 6 септември, четирима активисти на Реформаторския блок изписаха думата „окупатори“ на няколко места в основата на паметника на Съветската армия в София. Дебатите за неговото демонтиране или запазване са на повече от 20 години, а последната акция на недоволство бе последвана от арест за четиримата и незабавно заличаване на надписите. Сред задържаните бе и кандидат-депутат, което открои случая от поредицата подобни. Три дни по-късно надписът „Окупатори“ отново се появи - този път след публична акция по светло. За първия учебен ден - 15 септември, е планирана поредна проява.

Това сгъстяване на акциите предизвика руското Министерство на външните работи да реагира официално и да призове българските власти „да пресекат решително актовете на вандализъм и подигравки над паметта на съветските воини, паднали за освобождението на България и Европа от фашизма". Москва нарича тези, които изписват думи на недоволство върху паметника, „десни радикали“. Говорителят на Реформаторския блок коментира, че „арестът е за политическа акция, част от дългогодишна кампания за събуждане на националната ни памет и съвест". Така позициите вече са ясни: от едната страна са прокремълските БСП и „Атака“, от другата - антикремълският Реформаторски блок.

Думата "Русия"

Най-голямата политическа сила и кандидат за властта - ГЕРБ, проявява подчертано сдържано поведение по темата. В предизборната програма на партията думата „Русия“ не присъства нито веднъж. Москва може да бъде разчетена между редовете единствено в текста за „енергийната и национална независимост на страната“, както и в ясния ангажимент, че „евроатлантическата ориентация е необратим процес“. Това поставя ГЕРБ отчетливо на страната на прозападните политически сили, макар че лидерите на партията реагираха остро срещу проекта за „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“, където Русия бе определена като заплаха за сигурността на страната. С този (но не само) мотив военното министерство предложи повишаване на бюджета за отбрана. „Няма да воюваме с Русия“, отсече Бойко Борисов и подчерта, че страната е „стратегически партньор за България“. Но много по-често казва, че „ние сме с Германия“.

С прозападни позиции е и Реформаторският блок, чийто говорител Радан Кънев заяви, че „няма да лъжем хората, за да се харесаме на руснаците“ и в прав текст каза, че „Русия е заплаха“.

Юмруци и червени линии

„Атака“ няма нужда от коментар - партията първа поиска оставката на военния министър Велизар Шаламанов заради „Визия“-та. БСП също реагира остро и записа в платформата си за изборите „12 червени линии, които няма да пресичаме“. Номер 12 е най-кратка - „Против сме разширяване на санкциите срещу Русия“, а отделни представители на левицата съвсем открито апелират за присъединяване на България към Евразийския съюз.

Но на фона на прокремълското поведение на Волен Сидеров червената партия изглежда направо умерена. Най-новият плакат на „Атака“ изглежда така: отгоре виждаме две преплетени знамена - българското и руското. А отдолу - неприятно изглеждащ човек с еврейска значка на челото, в едната му ръка - американски флаг, в другата - турски. От горните знамена се спуска юмрук, който размазва долната част на композицията.

Всичко е ясно - разделителната линия „Русия“ е сред основните на тези избори. И избор има за всички - от умерените до отчетливите прозападни позиции, от прикритото до шумното русофилство.