Roma Abschiebung

Започналото експулсиране на роми от Франция показва, че ромите нямат нито своя родина, нито свое лоби, четем в коментара на Клаус Брил, публикуван в германския вестник "Зюддойче цайтунг". Ето какво още пише той:

Трудно е да повярваме, че с акцията си срещу нелегално пребиваващите роми във Франция президентът Никола Саркози цели да бъдат решени техните проблеми. По-скоро с това той се цели във френските избиратели. Сега го виждаме как с ледена усмивка прехвърля проблема на колегите си в Румъния, България и други страни от Централна и Източна Европа. Донякъде и напълно основателно, защото именно в тези страни трябва да търсим основните причини за проблема с ромите, пише авторът Клаус Брил.

Кой е виновен?

Рухването на комунизма доведе до съществени промени в социалната и културната сфери на живота, а ромите бяха онези, които попаднаха под колелата на тези промени. Те бяха и си остават най-силно засегнати от безработицата, която нарасна драстично след промените. Повечето от тях живят в жалки гета в покрайнините на градовете, и събират върху себе си целия гняв на средните слоеве от населението, които трудно се справят след прехода към пазарна икономика.

Ромите стават лесна плячка на популисти от всякакъв род. Те са изложени на най-голяма опасност в общества, където има условия за развитие на крайнодесния радикализъм. На този фон беше много важна и правилна стъпка инициативата за "Десетилетие на ромското включване", обявена от 12 бивши коумнистически държави. Сега сме по средата на това десетилетие, но конкретни резултати засега няма. Очевидно управляващите не се отнасят с нужната сериозност към този проблем.

Ромите нямат свое лоби, те не са хомогенен народ, а разпокъсана общност от големи фамилии и кланове. От политическа гледна точка те са интересни, когато могат да бъдат купени техните гласове преди избори, като в България например. В огромната си част ромите са неграмотни и живеят изолирано според собствените си обичаи. Опитите за изграждане на мултиетническо общество с тях изглеждат по-скоро наивни. Прекалено дълго - в продължение на векове ромите са били презирани и преследвани, и на това не може да бъде сложен край само за едно десетилетие.

На толерантност не се учиш за един ден

От друга страна едностранният ангажимент на мнозинството не помага много за трайното решаване на ромския проблем. В обществото също има недоверие именно защото прекалено много иницативи в тази връзка са се проваляли. Едно обаче е сигурно: в едно демократично общество няма друг път за решаването на проблемите освен този на толерантността. Тя обаче не е нещо, което се научава за един ден. Германия знае това най-добре - след 1945 година тя също се нуждаеше от време, за да изгради едно толерантно общество, каквото е днес германското, завършва коментара си Клаус Брил.