Ромски неволи в Белград и Скопие

Всичко е организирано професионално: първата спирка на бежанците от Македония (предимно роми) е Косово. На мнозина обаче им се налага да пресекат нелегално македонско-косовската граница, тъй като след последния им неуспешен опит за получаване на убежище в Европа имат забрана да напускат Македония.

В Косово ги очаква транспорт, с който се отправят към крайната дестинация в Европа. Там подават молба за убежище, а до получаването на отговор, който понякога се бави с месеци, кандидатите имат право на тлъсти социални помощи. И дори да получат отказ, пишман-имигрантите се връщат в родината си богати.

Рискът си заслужава

Цялото начинание не е никак евтино. Посредниците по прехвърлянето получават между 800 и 1 000 евро на семейство - сериозна сума, като се има предвид, че средният месечен доход в Македония е едва 335 евро. Поради това много от кандидатите за убежище взимат заеми, т.е. поемат риска или да бъдат разкрити, или да загубят всичко още преди да са се добрали до Европа.

Рискът обаче си струва, твърди 37-годишният Асан Рашидов от клана Шуто Оризари от покрайнините на Скопие: "Роми, върнали се от Франция или Германия, разказват за помощи от порядъка на 2 000 евро месечно. С тези пари човек спокойно може да изкара остатъка от годината", уверен е Рашидов. Именно това обяснява успеха на бизнеса с прехвърлянето на хора на Запад, което си е един вид организирана престъпност.

Тъкмо от това се опасяват в Европейския съюз - че в случая става дума за злоупотреба със социалните системи и за опорочаване на политиката спрямо бежанците. Защото убежището е замислено като средство за подпомагане на хора, преследвани по политически причини в родните им страни, а не на такива, които бягат по чисто икономически причини. Заради това сега в Европейския съюз се обмисля връщането на визовия режим за гражданите на Сърбия и Македония, които съвсем отскоро пътуват в Европа свободно.

Белград и Скопие се чудят какво да правят

Властите в Белград и Скопие се стараят да предотвратят този ход и се опитват да противодействат с най-различни мерки. Македонското вътрешно министерство предупреди, че кандидатстването за убежище в ЕС може да доведе до спиране на социалните помощи в родината.

Подходът на властите в Сърбия е по-различен - там са убедени, че затягането на съответните закони или санкционирането на хората, които злоупотребяват с визовата свобода, не водят доникъде. Директорът на белградския Център за приложна политика Драган Попович казва следното: "Мисля, че и на европейските ни партньори им е ясно, че подобни мерки могат да имат само краткотраен ефект и не водят до трайно решаване на проблемите".

Белград обаче не може да си позволи да чака дълго, казва експертът по човешките права и малцинствата Драголюб Ачкович. Той предупреждава, че ако визовият режим за сръбските граждани бъде върнат заради ромите, те ще бъдат обвинени, че са предизвикали това негативно развитие, което пък би ги превърнало в изкупителна жертва. Не са изключени дори изблици на насилие, предупреждава Ачкович.

Автор: К. Блажевска, И. Петрович, З. Арбутина, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова