Рукам - селото без земя

В селцето Рукам на остров Суматра живеят около 1200 души. Един от тях е Алфиан, който е рибар - като баща си и дядо си. Доскоро природата му е осигурявала достатъчно, за да живее, но напоследък е трудно. "Рибите изчезнаха от реката", разказва Алфиан. Днес Рукам е рибарско селище, в което почти няма риба. 

Алфиан си спомня времето, когато с дневния улов е можел да храни семейството си цяла седмица. Причина за изчезването на рибата, което все повече поставя под заплаха живота в селото, е индустрия с оборот от около 55 милиарда евро годишно.

Индонезия е най-големият производител на палмово масло в света. През 2002-а година индонезийската фирма EWF предлага на жителите на Рукам да купи от тях 2300 хектара земя срещу около 55 хиляди евро. "Тогава това беше наистина голяма сума", спомня си 68-годишният Сяфей, който по това време е кмет. Макар част от жителите да не искат да продават, а Сяфей да се стреми да уговори те да останат съсобственици на терена, накрая е принуден от съселяните си да приеме условията на фирмата. Общината продава земята, а торфените блата се превръщат в плантации. Не без сериозни последици за околната среда.

Бърза печалба на висока цена

Разрастването на палмовата индустрия в Индонезия води до голям икономически подем за сметка на природата. Обезлесяването, изчезването на животински и растителни видове и замърсяването на водата и въздуха са само част от последиците.

За да могат да бъдат осигурени големи терени за плантации, често се предизвикат палежи. Тропическите гори, които растат около торфените блата, стават жертва на пожарите, а при горенето се отделя голямо количество въглероден диоксид, който трови атмосферата.

След продажбата на земята всичко в Рукам се променя. Торфените блата са пресушени, за да се изградят плантации. Фирмата инсталира помпа за поливане и пренасочва естественото течение на водата. Хората вече почти не могат да поливат нивите си. Ситуацията се влошава през 2009-а година, когато се построява и язовирна стена, която да предпазва плантациите от наводнения.

"Резултатът е, че през дъждовния сезон селяните страдат от опустошителни наводнения. През сухия сезон пък нямат достатъчно вода", казват от WALHI, най-голямата природозащитна организация в страната. Селското стопанство в региона изпитва големи затруднения.

Бедността в Рукам расте

Парите от продажбата са разпределени поравно между жителите. Но бързо свършват. Изследване на университета в Джамби сочи, че към 2018-а година 366 от 494-те семейства, живеещи в Рукам, живеят в бедност. Една от причините за немотията е изчезването на рибата.

Днес в Рукам са останали 53 рибари. Те изкарват средно по осем евро на ден. Поради липсата на други възможности, много от жителите работят в палмовите плантации. Алфиан предполага, че ще е последният рибар в семейството. "Вероятно децата ми ще знаят само по име видовете риби, живяли тук", казва той.

Както сочи изследване, проведено между 2000-та и 2014-а година в Индонезия, социалното положение на общностите, живеещи около палмови плантации, сериозно се влошава.

Възстановяването на торфените блата

В миналото индонезийското правителство извеждаше на преден план икономическата полза от палмовата индустрия. Но след големите горски пожари през 2015-а година това се промени - тогава изгоряха 2,6 милиона хектара гори, както и много торфени блата.

През 2016-а година бе създаде Агенцията за възстановяване на торфените зони, която успя за две години да възстанови 679 хиляди декара. След следващите големи горски пожари през 2019-а година, правителството наложи мораториум върху изсичането на горски площи за производството на палмово масло.

"Плантациите не променят практиките си", казва Сол Госети от "Грийнпийс". Според него, законите се заобикалят. Разследване на "Грийнпийс" от 2019-а година показва, че въпреки мораториума са изгорени над един милион хектара гори.

След като местните власти и екологичната организация WAHLI оказват натиск върху EWF, от компанията приемат три от исканията на живеещите в региона. Състоянието на почвите трябва да се подобри, селяните да получат подкрепа за създаването на нови оризови полета и за изграждането на напоителна система. Трябва да се осигури и достъп до чиста питейна вода - още тази година.

Преди почти две десетилетия жителите на Рукам вземат съдбовното решение, което променя живота им. "Преди години имахме нужда само от това, което природата ни предоставяше", спомня си със съжаление Сяфей. "Ако не се поучим от миналото, това село ще изчезне."