Румен Радев – президентът атлет на една затлъстяла нация

Политиците обичат да се снимат със спортисти, но не обичат да спортуват пред камери. Затова 50-те лицеви опори, които направи само за минута 58-годишният държавен глава Румен Радев на турнир по карате, предизвикаха буря от “уау” в социалните мрежи. (Също и куп иронични забележки.) Уау - защото показа добра форма, надвивайки тримата младежи, които мереха сили с него. И даде старт на инициативата “Спортувай с президента”, чиято идея е да насърчи децата да спортуват извън училище.

Какво става с физкултурните салони

За мизансцен президентът избра спортния комплекс на частното училище “Свети Георги”, чиито възпитаници могат да тренират над 20 вида спорт. Това е едно от скъпите елитни училища и партньор на Британския съвет, а сградата му бе обявена за “Сграда на годината” за 2018-а. В обикновен физкултурен салон на държавно или общинско училище подобна демонстрация на спортни умения би била трудна – било заради протекъл покрив, лоша настилка, стара дограма или липса на отопление в повечето салони. Някъде пък изобщо ги няма. В 400 училища липсва закрито място за спортуване, което е близо 1/5 от всички 1963 учебни заведения в България, която, да припомним, е страна-членка на ЕС. Преди десетина години бяха 500, което показва грижите на държавата за физическата активност на децата в училище.

Третото правителство на ГЕРБ реши да направи нещо по въпроса - все пак става въпрос за строителство, и през февруари 2020 г. отпусна 25 милиона лева за проектиране, изграждане и оборудване на 50 салона, шест от които са във втория най-голям град в България - Пловдив. Година и половина по-късно се оказва, че са избрани изпълнителите. През юли служебният министър на спорта Андрей Кузманов съобщи, че някои от фирмите са получили 100% от сумите авансово, половината от тях са регистрирани на един и същи адрес и договорите се проверяват.

Президент атлет не е достатъчно

Президентът, който, освен с вдигнатия юмрук и три служебни правителства, се прочу и с изпълненото с лекота коремно възлизане, е държавен глава на затлъстяла нация. Според данни от Европейското здравно интервю през 2019 г. с наднормено тегло, включително затлъстяване, са 62,8% от мъжете и 45,0 % от жените на възраст 18 и повече години. Тези данни са част от обяснението за големия брой българи с диабет, който е социално значимо заболяване, и с хипертония. Здравният профил на България, изготвен от Европейската комисия, показва също, че едно на всеки пет български деца попада в категорията наднормено тегло или затлъстяване - четвъртото най-високо ниво в ЕС.

“Дали дадена нация е спортна се мери по броя на гръбначните изкривявания и затлъстелите в училище, а не по броя на олимпийските медали”, казва спортен експерт, пожелал анонимност. Заради пълната незаинтересованост от страна на управляващите (които и да са те) към условията за спорт на учениците, на часовете по физическо възпитание се гледа с досада. А заради локдауните и онлайн обучението децата изобщо забравиха за тях. Ученици от държавни училища споделиха как са минавали: “Господинът ни пращаше видеа на упражнения, които да правим, да се снимаме и да му изпратим”, “Имахме уроци за правилата за баскетбол или бадминтон и после правихме тестове за тях и масово преписвахме”, “Ми… нищо не сме правили, ама и в училище не правим - който иска играе на двора, който иска не...” При играта на училищния двор обаче се пада лошо, защото масово настилките им са с асфалт, по-стар от междуселски пътища - изронен и на дупки.

Зачеркване на масовия спорт

В българската образователна система връзката между физическата активност и здравето е скъсана отдавна, тийнейджърите бягат от “физкултурата”, за да пушат, да се мотаят и какво ли още не. Ако родителите им разполагат със средства, могат да ги запишат извън училище на тенис, плуване, гимнастика, спортни танци, ски, различни видове бойни изкуства. Ако са в частно училище като “Свети Георги”, такива възможности ще им бъдат предоставени и в самото учебно заведение. Ако са от онази третина от българите - или 33,6%, за които Евростат съобщи, че са изложени на риск от бедност, ще са доволни да имат храна, топлина през зимата и здрави обувки. А масовият спорт отдавна е оставен в ръцете на частната инициатива.

Заради темповете на строителство в големите градове всякакви свободни места биват “усвоявани”, а спортни площадки няма - и на никой и през ум не му минава да ги предвиди в закон в името на качеството на жизненото пространство. Разбира се, винаги може да се изкачи Черни връх - и вчера Румен Радев показа как.

Въпреки че българската нация е по-скоро затлъстяла, отколкото спортна, всички се възторгват от успехите на тенисиста Григор Димитров, боксьора Кубрат Пулев или “златните момичета” от художествената гимнастика. Но това си е от патриотизъм. Иначе и в инициативните комитети на кандидат-президенти присъстват известни спортисти с шампионски титли - в името на политическия спорт.

4 милиона за строителство и ремонт 

Една от последните новини от спортното министерство е, че 4 млн. лева от постъпленията от хазарт ще бъдат разпределени между държавни и общински училища за изграждане на нови и ремонт на съществуващи физкултурни салони и спортни площадки. Тази сума я стигне за двайсетина обекта, я не, предвид поскъпването на строителните материали с над 30% от началото на годината. Иначе Законът за хазарта предвижда не по-малко от 10% от приходите да отиват за спортни обекти и/или съоръжения в държавните и общинските училища. Държавата - в лицето на третото правителство на ГЕРБ, обаче... пропусна да си прибере 700 милиона от хазарта. Всъщност изпусна много повече - няколко затлъстели поколения.