Варианти за управление има. Да видим дали ГЕРБ желае това.

В това Народно събрание има ясна възможност за съставяне на експертно правителство с третия мандат, ако той бъде даден на партията на Стефан Янев. ГЕРБ, ДПС и БВ имат 115 места и им трябва малка подкрепа, за да реализират свое управление. Тя най-вероятно би дошла от БСП, които вече заявиха, че не изключват възможността да подкрепят правителство, ако то не е с мандата на ГЕРБ, ДПС или “Възраждане”. Още повече, четирите партии вече си сътрудничиха при избора на Вежди Рашидов за председател на НС.

Към момента, основното, което може да се превърне в пречка пред този план, е фриволно решение от страна на ГЕРБ да отидат на пети парламентарни и четвърти предсрочни избори в рамките на по-малко от две години. Отговорността за такива избори би била изцяло тяхна и те ще са продукт на партийното им желание да се спечелят няколко гласа повече, както и на сметките на лидера им по отношение на проблемната му репутация.

Експертната формула: Едно такова правителство вероятно ще бъде обявено като кабинет на “националното спасение, отговорност” или нещо подобно и в него ще доминират експерти, които не са партийно ангажирани. Не е изключено да има и няколко ключови политически фигури от четирите партии, които обаче да скрепяват политическото съгласие. Мандатът на правителството първоначално ще е до местните избори, но може да бъде и удължен, ако формулата се окаже работеща.

Политиката: Всъщност един такъв кабинет би продължил политиките на правителството “Петков” в много голяма степен.

Повишаването на пенсиите и социалните плащания ще се запазят, макар че нови повишения може и да бъдат временно отложени. БСП обаче ще настоява за по-щедра социална политика и е вероятно да получи повишаване на минималната работна заплата, което всъщност ще потвърди подхода на Асен Василев към фискалната стратегия.

Вече е ясно, че прогнозите и бюджетните идеи на служебното правителство “Донев” бяха просто пропагандни материали, които целяха единствено да атакуват ПП и ДБ. Затова и служебното правителство отказва да внесе свой проектозакон за бюджета в НС и дори излиза с екстравагантни идеи, че има три алтернативни проекта. Това значи само едно – отказ да се носи отговорност за прогноза и изчисляване на балансите за догодина. Както и потвърждение, че настоящият бюджет е по-добра основа за посрещане на зимата, отколкото проекциите на служебното правителство. В една такава среда е вероятно и едно ново редовно правителство да стъпи по-скоро на настоящия бюджет, отколкото на кашата от противоречиви допускания на служебния финансов министър.

По отношение на Украйна БСП би била сериозен проблем в една нова “експертна” гарнитура. Затова още преди да се състави подобно правителство, би било добре да има подробно и ясно решение от страна на НС за позицията на България за войната в Украйна – от пращането на оръжие до превъоръжаването на армията. Едно такова решение би задължило всяко правителство – и редовно, и служебно – да води съответната политика.

Корупцията: Новото правителство сигурно ще си сложи някаква “антикорупционна” брошка и ще бори абстрактната корупция в България. Или пък ще се опитва да търси корупция при “посредниците”, които ПП уж вкарали в газовия сектор. Тази формула продължава да се върти от ГЕРБ, които сякаш не могат да разберат, че скъсването с “Газпром” предполага общуване с компании, които в голямата си част са “посредници”, а не преки “производители” на газ. Но тази опорка изглежда е удобна на хората на Борисов, те си я харесват и ѝ се радват, така че едва ли скоро ще изчезне.

Докато си създават такива малки радости обаче, политиката срещу корупцията в страната и по високите етажи на властта ще се сведе до абсурдистка пантомима.

Предимствата на експертната формула:

Едно управление между ГЕРБ, ДПС, БВ и БСП не е нещо, което може да събуди ентусиазъм и да тушира естествени политико-естетически негативни реакции. В него се открива парадоксалността на избора на Вежди Рашидов за постоянен председател на НС: първоначално всеки би приел идеята за безвкусна шега.

Все пак експертната формула има солидни аргументи зад себе си, дори повече, отколкото избора на най-възрастния член на НС за негов председател:

1) По-добре е да се състави едно такова правителство, отколкото да се отиде на нови, скъпи, предсрочни избори, които ще са с неясен резултат по отношение на възможността да се създаде по-стабилно управление;

2) Това правителство би запазило възможността да има реална опозиция в НС. ПП и ДБ ще останат извън кабинета, което ще лиши “Възраждане” от комфорта да са единствена опозиция на управляващите. В Италия стана ясно, че когато всички основни партии влязат в “технократско” управление, печелят тези по-маргинални партии, като националистите на Мелони, които останат извън него. България няма нужда да надува платната на “Възраждане”, които биха я отвели в затлачени и минирани евразийски води;

3) ПП и ДБ ще получат възможност да продължат да държат вниманието върху конкретни корупционни проблеми. България няма проблем с корупцията по високите етажи като абстракция. Има конкретни и сериозни съмнения по отношение на лидера на ГЕРБ и те са свързани с няколко скандала, които (уж) продължават да се разследват. Само преди дни прокуратурата, например, подкрепи твърденията на МВР за необходимостта от ареста на ПР-ра на Бойко Борисов. Никоя нормална държава не може да си позволи да бъде в ситуация, в която във всеки един момент лидерът на най-голямата ѝ партия може да се окаже въвлечен и даже обвиняем по тежко корупционно обвинение. Уви, тези конкретни съмнения в България не могат да се разсеят просто чрез нови, поредни избори или участие във властта, както ГЕРБ сигурно си мислят. Нито пък чрез тупане на топката и липса на адекватни действия по разследването на скандалите от страна на прокуратурата, която вече над две години е затънала в събиране на експертизи и превод на документи. Добре е да има реална опозиция в лицето на ПП и ДБ, които да не позволят тази проблематика да се смете под нечий коалиционен килим;

4) Един такъв по-разнороден четворен формат изглежда би имал частичната благословия на президента Румен Радев, който така или иначе се е превърнал в критик основно на ПП и ДБ, както и на евроатлантическите партии. И в критиките си напоследък минава границите на разума и приличието, като открито ги обижда като “войнолюбци”, страхливци, които няма да се сражават за страната си и т.н. С всичко това казусът “Радев” се превръща във все по-сериозен проблем за България, но една четворна коалиция би поотложила за момента челния му сблъсък с парламента и изпълнителната власт. И, най-важното, би измъкнала властта от ръцете на президента.

В крайна сметка, България е парламентарна демокрация и трябва да уважава изборните си резултати. ПП и ДБ не спечелиха предходните избори и е редно да са в опозиция. ГЕРБ и ДПС излязоха първи и имат отговорността да управляват, така както могат. Варианти за управление има, сега предстои да видим дали имат желание за това.

*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.