"Русия води противоречива политика"
4 януари 2016ДВ: Москва смята военната си операция в Сирия за действие, насочено към сближаване със Запада. Смятате ли, че тази тенденция ще се запази и през тази година?
Гернот Ерлер: Надявам се. Защото ние в Германия имаме интерес от политическо решение на кървавия конфликт в Сирия. Знаем, че той е и главната причина за бежанската вълна. Дотук войната е отнела живота на 250 хиляди души и е прокудила 12 милиона души в странство. Напълно наясно сме, че без помощта на Русия не е възможно постигането на мирно решение.
ДВ: Какви цели преследва руската външна политика?
Г. Ерлер: Русия преследва различни цели. Русия иска да решава световните проблеми като равен с равен със САЩ. И това се удаде на руското ръководство по отношение на Сирия. Примери за това са разговорите с американския президент Брак Обама, изявите пред Общото събрание на ООН и конкретните дебати във Виена и Ню Йорк. Те показват, че Русия се завръща на световната сцена, където винаги е искала да бъде. Същевременно Русия има интерес украинският конфликт да бъде замразен и да не се говори много за него.
ДВ: От една страна Русия иска да подобри отношенията си със Запада, от друга, обаче, държавната пропаганда все още е силно антизападна. Нещо не се връзва, май?
Г. Ерлер: Лично аз виждам определено положително развитие. На последната голяма пресконференция Владимир Путин похвали американските предложения за резолюция на ООН за Сирия и каза, че би я одобрил. Това е сериозна стъпка към сближаване. От друга страна Путин поддържа конфликта с Турция. В този смисъл можем да говорим за противоречива руска външна политика: не се работи само за конструктивното решаване на съществуващите конфликти, а и за поддържане на определени конфликти, както в случая с Турция.
"Не знаем какво цели Москва в Украйна"
ДВ: Готова ли е Русия на по-гъвкаво решение на украинския въпрос?
Г. Ерлер: Не знаем точно какви са политическите цели на Русия в Украйна. Засега Москва залага на следната тактика: "Ние сме готови да изпълним споразуменията от Минск, но украинците имат проблем с тях". Затова и Москва непрекъснато призовава Запада да се погрижи за това, Украйна да изпълни своята част от договореностите. Зад всичко това се крие и един обективен проблем: четири точки от споразумението създават сериозни трудности -децентрализацията, конституционните промени, избирателният закон и предпазната клауза в конституцията. Москва използва това тактически, въпреки че, от своя страна, отдавна трябваше да предаде на Украйна контрола над границата.
ДВ: Европейските политици вече почти не споменават Крим. Играе ли анексията на полуострова все още някаква роля?
Г. Ерлер: Сега усилията ни са насочени към прекратяване на сраженията в Украйна. Чак след това темата за Крим ще бъде поставена на дневен ред - отделно от украинския конфликт. Ако смесим двата въпроса, шансовете за постигане на какъвто и да било резултат ще намалеят.
"Санкциите срещу Русия могат да бъдат вдигнати"
ДВ: Как ще се развиват отношенията между Германия и Русия през тази година?
Г. Ерлер: Както и преди, отношенията между Германия и Русия остават напрегнати. И това е свързано с действията на Русия в Крим и в Източна Украйна. От друга страна през 2015 година успяхме, заедно с Франция, Украйна и Русия, да задвижим политическия процес от Минск. От 12 февруари тази година влиза в сила нов план-график, който е от решаващо значение. По този начин могат да бъдат отменени санкциите срещу Русия. Но всичко ще зависи от това дали двете страни са готови да тръгнат по този път. Това са откритите въпроси, които ще ни съпътстват и през тази година.