Турция ще пусне Швеция и Финландия в НАТО. На каква цена?

В продължение на четири седмици турският президент Реджеп Ердоган блокираше процеса по приемане на Швеция и Финландия в НАТО. Пробивът се случи в последния момент, точно преди началото на срещата на върха на Алианса в Мадрид. Генералният секретар Йенс Столтенберг с облекчение съобщи, че споразумението "проправя пътя на Финландия и Швеция за присъединяване към НАТО". 

Турските медии тържествуват: Ердоган е получил каквото искаше. Меморандум, в който се обявяват мерки за борба с групата, която той смята за най-голяма заплаха - войнствените кюрди.

Какво се разбраха Анкара, Стокхолм и Хелзинки?

Предстои да стане ясно как ще се промени курсът на двете скандинавски държави спрямо Турция. Швеция и Финландия се ангажират да се борят по-усилено с кюрдската ПКК в бъдеще. Тя обаче вече е класифицирана като терористична организация в ЕС, така че остава да видим какво ново биха могли да направят. 

Двете страни поеха и ангажимент, че ще проверят дали лицата, заподозрени в тероризъм в Турция, могат да бъдат екстрадирани. Според финландското правителство това може да бъде направено в съответствие с европейското законодателство. По този въпрос също предстои да стане ясно дали и как това обещание ще бъде последвано от действия.

Сега НАТО може да се концентрира върху новите си приоритети

Споразумението е облекчение, тъй като сега лидерите на държавите от НАТО могат по време на срещата на върха в Мадрид да се съсредоточат изцяло върху новата стратегия на Алианса.

В продължение на години високопоставени военни и дипломати работят по тази стратегия, а новите идеи и промени многократно се съгласуват с правителствата на 30-те страни членки. Точно когато документът беше почти готов, Путин нападна Украйна. Пасажите от стратегията, които така или иначе бяха критични към Русия, трябваше да бъдат пренаписани.

Малко преди срещата на върха генералният секретар Йенс Столтенберг прогнозира в каква посока ще се развие тя. Той очаква документът да бъде много ясен по един въпрос: "Съюзниците приемат Русия за най-голямата и най-пряка заплаха за нашата сигурност".

Москва вече не е "партньор". А Пекин?

В действащата в момента стратегия на НАТО, която е от 2010 г., Русия все още се оценява като партньор. В новия документ се използват по-различни определения, сред тях са заплаха, възпиране, въоръжаване и превъоръжаване. Броят на войниците на НАТО, които да са готови за мобилизация в кратък срок, трябва да се увеличи многократно. В началото на седмицата генералният секретар обяви, че силите за бързо реагиране на НАТО ще бъдат увеличени многократно, като повече от 300 000 войници ще бъдат във висока степен на готовност.

Те трябва да могат да бъдат мобилизирани в кратък срок, за да бъдат готови да се включат в мисии на източния фланг на НАТО. Германия иска да предостави 15 000 войници от Бундесвера за тази цел - това е необходимият отговор на руската агресия, обясни канцлерът Шолц пред APE. "Общата цел е да се увеличи способността на НАТО да действа".

НАТО иска в новата стратегия на Алианса да бъдат изяснени и отношенията с Китай. Някои страни виждат в Китай заплаха за Запада, други, сред които и Германия, не искат да затръшват тази врата и предпочитат да говорят по-предпазливо за "предизвикателството", което Пекин представлява.

*** 

Вижте и тази галерия за отношенията между НАТО и Кремъл: