Русия на Путин: в плен на автократични демагози

„Ще допринесем съвместно за изграждането на европейския дом", казва Владимир Путин на 25 септември 2001 година пред Бундестага в реч, изнесена на немски език. Тогава стотици депутати стават на крака, за да аплодират новата надежда на Русия. 

20 години по-късно нищо не е останало от онзи демократичен порив на Русия, която днес дори води война в Европа. Как се стигна дотам?

Така се укрепва властта

„Не мисля, че Путин следва определена идеология, той използва различни модели, за да легитимира престъпните си действия", казва професорката по славистика Силвия Сасе от университета в Цюрих. „Най-важното за Путин е да опази властта си в страната и да разшири зоните, които нарича „руски свят", посочва тя пред ДВ.

За целта Путин се позовава все повече на консервативни, антидемократични идеи и ги включва в речите си, констатира Сасе. Като например тези на философа-монархист Иван Илин или на националиста Лев Гумильов. „Путин е под влиянието на етнонационалистически, често антисемитски и автократични демагози", посочва Сасе.

Една от водещите фигури в този план е Александър Дугин. Според него отговорността за войните по света носи т.нар. глобален елит: „Те съсипват държави", твърди той. Дугин отхвърля понятието на Запада за демокрация, а руската представа за човека дефинира така: „За нас, руснаците, да бъдеш човек е равнозначно на това да бъдеш част от цялото. За нас човекът не е индивид".

Срещу Запада

Дугин е сред звездите на тъй наречените „нови десни". Спекулациите за отношенията между тях и президента Путин вървят от години. Дугин е редовен участник в предаванията на близките до Кремъл медии, в които споделя формулировки като тази, че борбата против Украйна е условие за възраждането на руската империя. Или пък това, че Западът е смърт, самоубийство и дегенерация.

Дясноекстремистката антилиберална идеология на Дугин има привърженици и в Германия, и в други европейски държави. Той поддържа връзки и с американското движение Alt-Right (Алтернативните десни), към което причисляват и главния стратег на Тръмп - Стив Банън. Дугин се е срещал с Банън в Рим през 2018-а година, а е и голям поддръжник на Доналд Тръмп. След неговата изборна победа той каза в телевизионно изявление: „Оттук нататък Америка отново става велика - но не и империалистическа".

Въпрос на идентичност

Историкът Игор Торбаков от шведския университет в Упсала изследва от години духовното скъсване на путинова Русия с Европа. Торбаков свързва действията на Путин и с въпроса за руската идентичност: Доколко Русия е повлияна от Европа? И доколко от Азия? И доколко самостойна е тази идентичност?

Торбаков описва стремежа на Украйна да бъде приета в ЕС като разтърсване на руската концепция за самостойна славянска идентичност. В крайна сметка този стремеж представлява заплаха за претенциите на Путин да заеме място сред великите сили.

Като особено предизвикателство за кремълските елити Торбаков описва - непосредствено преди началото на войната срещу Украйна - развитието в самата Русия: израстването на едно ново младо поколение, за което основните политически идеали са човешкото достойнство, свободата, демокрацията и толерантността. "Тези "европейски ценности" са универсални и младите поколения са разбрали това. Те излизат по улиците из цяла Русия, за да предизвикат управляващите елити", пише Торбаков.

Протестите продължават и след избухването на войната. Полицията и правните органи не им прощават - арестувани са дори малки деца заради това, че са носили антивоенни плакати. По данни на "Амнести Интернешънъл" в първата седмица на войната са извършени почти 6000 ареста.