Русия на Путин, Русия на имитациите

Кремъл контролира всички политически процеси в Русия. И нищо не оставя на случайността. Най-малко пък при спектакъла, наречен президентски избори. Затова е трудно да се прецени какво точно означават тези над 76% от гласовете, които, както се твърди, са били дадени за Путин.

Никаква конкуренция

Вън от съмнение е, че много руснаци действително са гласували за него. Безспорно е също така, че Путин е много популярен сред населението. Но това се дължи най-вече на факта, че от години насам Кремъл (в съюз с държавно контролираните медии) не позволява на нито един друг политик да утвърди собствен профил и да придобие популярност. Това важи не само за истинската опозиция в лицето на Алексей Навални - под похлупак са държани и умерените опозиционери, та дори и приближени на Путин като премиера Медведев. Репресиите на органите за сигурност, както и направляваните от държавата медии, които неизменно показват Путин като безалтернативен лидер, са два от основните фактори, които циментират властта на президента.

Докато в Русия няма истинско политическо съревнование, резултатите от псевдоизбори като сегашните ще бъдат без значение. Защото политическата конкуренция не е реална, а само имитация. Останалите кандидати, допуснати до президентските избори, нямаха ни най-малки шансове за успех. Още от самото начало им бе отредена ролята на статисти, която те успешно изпълниха.

Съзнавайки тази слабост, Кремъл си беше поставил за задача не просто да организира формалното преизбиране на Путин на президентския пост. Целта беше да се постигне силно одобрение при висока избирателна активност и така на света да се представи един смазващ изборен резултат, който да разсее всякакви съмнения относно легитимността на президента.

Но само наивниците се впечатляват от подобни игрички. Това го знаят най-добре политическите стратези в Кремъл, защото именно те са измислили безбройните трикове, манипулации и фалшификации, които водят до желания резултат.

Опасен курс

Но накъде ще поведе Путин страната си през следващите години? На Запад се страхуват най-вече от непредвидимото и агресивно поведение на Русия във външнополитически план. Отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал с нервнопаралитичен газ ясно показа, че Путин е готов и на още по-сериозна конфронтация със Запада.

Но има и друго: със своята експанзионистична и агресивна външна политика Кремъл иска да отвлече вниманието от собствените си неуспехи. Защото последните шест години бяха във всяко отношение загубени: брутният вътрешен продукт нарастваше твърде скромно, още повече се уголеми икономическата и технологична преднина на страните и регионите, които са моторът на световната икономика - най-вече Китай, но също така САЩ, Япония и ЕС.

Руснаците, разбира се, усещат по портмонетата си, че реалните доходи в страната намаляват. Но засипвайки ги с антизападна реторика и хвалебствия за имагинерно военно величие, контролираната от Кремъл пропагандна машина успява да замъгли погледа им за вътрешните причини, довели до икономическата и социална стагнация.

Край на илюзиите

И през следващия си мандат Путин няма да промени досегашния курс. Защото е пределно ясно, че ако проведе истински реформи в икономиката и управлението на държавата, това ще разтърси фундамента на неговата собствена власт. Затова можем да очакваме единствено имитация на реформи.

Накратко: Путин ще продължи досегашната си политика. И ще продължи да тласка напред развитието на програми за въоръжаване и за разработка на нови оръжия, за каквито говори в последното си обръщение към нацията. Времето на илюзиите и заблудите по отношение на Путинова Русия отдавна отмина.