Русия предизвиква. Но как да се реагира?

Как да бъде спрян един авторитарен президент, който с брутална сила се опитва да прокарва интересите си без да го е грижа за последиците от това? С този въпрос се занимаваха външните министри на ЕС, а ден по-рано и посланиците на НАТО в Брюксел. Отговорът на този въпрос не е лесен, ако не вземем предвид евентуално военно решение и опасността от разрастването на непредвидим конфликт. Владимир Путин е човек на миналото, защото остава в плен на старото мислене от времето на Студената война. С действията си в Крим той демонстрира ясно, че не се е отказал от претенциите си над бившата съветска сфера на влияние.

Путин е бивш офицер от КГБ, апаратчик, силов политик, а не демократ, а най-малкото пък е "кристално чист" демократ, както навремето го беше нарекъл бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Това може и да не ни се харесва, но Путин държи Русия здраво в ръцете си. Ако не искаме да се стигне до нещо по-лошо, явно че трябва да се съобразяваме с този факт, да водим диалог и да се опитаме да се разберем с него. Емоцията ни нашепва, че ЕС трябва да покаже сила, разсъдъкът обаче ни диктува друго: трябва да се опитаме да успокоим Русия, да я обвържем в намирането на дипломатическо решение. Точно това се опитаха да направят външните министри от ЕС, които засега изключват други мерки срещу Русия, освен санкции, и които призоваха Москва да предприеме мерки за намаляване на напрежението. Но дали това ще се окаже достатъчно? И какво ще се случи, ако Путин продължи да следва собствената си логика?

Позната диктаторска схема

Ситуацията не е нова - историята познава достатъчно подобни случаи, в които един управник изпраща войски в чужда страна под предлог, че дадено малцинство или негови сънародници са поискали от него помощ. Същото направи и Хитлер, който през 1938 г. заграби части от Чехословакия. За да избегнем недоразуменията трябва да уточним, че всяко сравняване на Путин с Хитлер би било абсолютно неподходящо, а и Судетската област не е Крим. Обстоятелствата днес са други, но схемата е същата. Путин прибегна до нея и през 2008 година, изпращайки свои войски в отцепническите грузински провинции Абхазия и Южна Осетия.

Сега всичко се повтаря заради уж исканата помощ от руското население на полуостров Крим. И сега, както и през 1938-ма и 2008-ма, Международната общност заема изчаквателна позиция, защото никой не иска да поеме риска от евентуална война заради една педя земя. Това е добре известно и на руския президент, който вероятно е почти сигурен, че Западът ще протестира, че вероятно ще прибегне до налагането на санкции, но няма да рискува военна намеса. Тези негови сметки излязоха верни още през 2008 година, когато се стигна само до напрежение в дипломатическите кръгове и до отмяна на няколко планирани международни конференции. Твърде бързо обаче Западът възстанови напълно отношенията си с Русия, поради това, че става дума за важен икономически партньор.

Къде е най-уязвимата точка на Русия?

Сега е много важно ЕС да покаже, че е единен. Ако Русия успее да вбие клин сред съюзниците, Европа ще загуби тази битка. Освен това ЕС се нуждае и от подкрепата на САЩ, защото Путин може да бъде впечатлен само от позицията на силата. ЕС и САЩ трябва да се прицелят в най-уязвимата му точка.

Путин като нищо ще преглътне евентуалното изхвърляне на Русия от Г-8, затова пък въвеждането на осезаеми икономически санкции със сигурност ще уязви и личната му власт. Ограничаването на търговията и сътрудничеството във финансовата област обаче биха засегнали също и Запада, а и биха увеличили риска от ескалация на конфликта. Непредвидимият Путин би могъл да реагира със спиране на доставките на газ и петрол за ЕС, а Европа едва ли е в състояние да намери заместител на тези доставки в краткосрочен план. В същото време Путин едва ли би могъл да поддържа подобна енергийна блокада за дълго, защото се нуждае от валутни приходи за огромната си империя.

Помощ за Украйна, но и спазване на малцинствените права

Затова външните министри на ЕС ще изпробват първо най-слабите мерки срещу Русия. Всъщност, едва ли имат и друг избор, ако не искат да се връщат към методите на блоковото противопоставяне от времето на Студената война. Затова пък ЕС, САЩ и МВФ трябва спешно да помогнат финансово на новото украинско правителство да стабилизира разсипаната икономика на страната. ЕС обаче трябва да получи твърдо обещание от Киев, че законът, защитаващ правата и езика на руското население на полуостров Крим отново ще бъде зачитан, така че Путин да няма вече никакво оправдание за своите действия.

Съдейки по скоростта, с която се развива конфликтът в Крим, става ясно, че Брюксел не разполага с много време. На извънредната среща на държавните и правителствени ръководители от ЕС ще трябва да бъде взето решение, дали да се води диалог с Русия или пък да се въвеждат санкции. Най-добре би било, ако американският президент Обама също вземе участие в срещата. Само така Западът може да демонстрира своето единство и сила.