С какво се връща Борисов от САЩ?
26 ноември 2019Коментар от Петър Чолаков:
Срещата на премиера Борисов с Доналд Тръмп бе предназначена основно за вътрешна употреба. Последната покана, която Борисов получи от американски президент, беше през далечната 2012 година, когато бе приет от Барак Обама. Това, както и фактът, че беше останал сред малцината източноевропейски лидери, които Тръмп не е канил в Белия дом, никак не се вписва в амбициите на Борисов за грандиозни дипломатически успехи. Затова премиерът и неговите пиари държаха да покажат - най-вече пред родната публика, че Борисов се ползва с подкрепата и симпатиите на американския президент. Но само едната симпатия ли бе резултатът от срещата?
"Вие тука си се карайте"
Сериозният тон е всъщност задължителен за визита от такъв ранг и при толкова значими теми: националната ни сигурност е пряко обвързана с най-мощната страна в НАТО, за което свидетелстват и закупените наскоро изтребители; прокламираният от Борисов стремеж към енергийна независимост преминава и през американски доставки на втечнен природен газ; САЩ са шестият най-голям инвеститор в България. И така нататък.
„Пристигането в Америка” бе съпроводено обаче от цунами от карикатури и колажи, осмиващи българската делегация. Хляб на хумористите даде не само вдъхновението от едноименната комедия с Еди Мърфи, но и поведението на високите гости. Така например министърът на отбраната Каракачанов слезе от самолета, стиснал притеснено куфарчето си. А премиерът Борисов остана верен на характерния си непринуден стил.
„Демократите и републиканците сте ни еднакво близки. (…) Вие тука си се карайте, ха-ха!”, заяви премиерът пред вицепрезидентката на Националния демократически институт (NDI). А на влизане в институцията Борисов представи българската делегация с думите „Това е цялото кралско войнство”. И отново се изсмя на остроумието си.
По-важен от тези шегички беше фактът, че българската делегация бе посрещната твърде скромно на летището - главно от българи, работещи в посолството ни в САЩ. Съвсем очаквано, програмата на американския президент беше много натоварена. След като Тръмп се снима с бойното куче Конан, ранено в операцията, при която бе убит лидерът на ИД Ал-Багдади, дойде ред и на българския премиер.
След като научи от госта си, че (в резултат от сделката за изтребителите) България заделя 3% от БВП за отбрана, Тръмп многозначително заяви: „Можете да кажете това на Германия” (Федералната република харчи за отбрана по-малко от изискваните 2%). При тези думи Борисов се усмихна притеснено. Може би защото знае, че като изключим тази година, от 2014 насам България не е изпълнила нито веднъж въпросния ангажимент.
След това американският президент направи показателен лапсус: говорейки пред журналисти в Белия дом, Тръмп каза, че България е закупила самолети F-35 - свръхмодерна машина, която е на въоръжение в САЩ от 2015 година. За разлика от F-16, чието първо поколение е въведено през далечната 1974. Разликата между двете машини - и като възможности, и като цена - е огромна.
Въпреки че закупуването на американска военна техника безспорно направи добро впечатление на Тръмп, българската висша дипломация за пореден път изглеждаше оплетена в своята наивност. Затрогващото откровение на Борисов за широкото българско сърце, в което имало място и за демократите, и за републиканците, е разбираемо на фона на силното противоборство между тях. Но опитът за „баланс” между задълженията ни към НАТО и стремежа да не се дразни Кремъл изглежда непохватен. На път за Вашингтон Борисов недвусмислено заяви, че няма да допусне военноморска база на НАТО на територията на България. Защото държи на позицията си „Черно море да остане място за платноходки".
И още нещо: Борисов не успя да убеди американския президент, че в българската съдебна система няма опасни влияния и подводни течения. Причината - издаденото от съда разрешение Николай Малинов да посети Русия. Нищо, че е обвинен в шпионаж в полза на същата тази Русия. „За службите и МВР отговарям аз, но съдебната система си е самостоятелна. Всичко това е направило голямо впечатление”, опита да се оправдае Борисов. Да, знаем за ролята на ДПС в съдебната система, но нима ГЕРБ не кадруват в нея, нима процесите там не се случват с мълчаливото одобрение на Борисов? И още: как службите проспаха опитите за покушение срещу Гебрев, за които се смята, че са дело на ГРУ?
Някой друг път
Всъщност това, което можем да откроим като развитие в българо-американските отношения през последните дни, се дължи не толкова на усилията на Борисов, колкото на дипломатичната критика, отправена от американската посланичка Херо Мустафа, която заговори за нуждата от ефективна борба срещу корупцията и за жизнената необходимост от независими медии. От значение е и ангажиментът, потвърден и от Тръмп, САЩ да изпратят свои ядрени експерти, които да оценят инфраструктурата в Белене и в Козлодуй. А иначе, по думите на Борисов, американският президент бил схванал колко добър проект е АЕЦ „Белене”.
А визите? Съвсем очаквано те не отпаднаха. Но Борисов се надява, че това ще се случи при евентуалното посещение на Тръмп в България. Тоест, въпросът за отмяната на визите остана за някой друг път.
Изобщо: много симпатии, но малко резултати от усилията на Борисов.