Сакскобургготски пак проговори
14 април 2014Коментар на Татяна Ваксберг:
Симеон Сакскобургготски е в специални отношения с Русия - той държи на нея толкова, колкото и БСП. Ако някой се съмнява в това, нека си припомни последните му изказвания, посветени на българоруските отношения. Преди да даде интервю на общо пет медии (вестниците „24 часа“, „Труд“ и „Монитор“, сайта „КлубZ” и списание „Бизнес уоман“), той говори и пред британското студентско издание „Affairs Today”. В това интервю Сакскобургготски казва, че „би било глупаво от наша страна да не сме в добри отношения с Русия“.
No comment
Последното изречение е точно това, по което се познават свързаните с Русия български политици - ако ги попитат каква им е позицията спрямо Кремъл, те отговарят не с предложение, а с предупреждение; не с оценка, а с апел за бягство от оценка. Твърде малко и твърде маргинални са онези източно ориентирани български политици, които имат куража да защитават открито Русия, когато тя е конфликт с останалия свят, да заявят без увъртане, че са на нейна страна и че защитават действията ѝ. Далеч преди България да влезе в НАТО и ЕС, прокремълската позиция започна да се изразява с твърдението, че е добре да поддържаме добри отношения с всички. Като че ли някой е твърдял друго.
В случая със Сакскобургготски позицията „да не се караме с Русия“ е обогатена и с балканската ценност „да се поогледаме“. Само дето не се казва за какво точно да се поогледаме. За повече отнети украински територии? За повече жертви? Това е третата особеност на българските преценки за една или друга проява на Русия - действията на Москва просто не се коментират. Коментира се само неотложността, с която България трябва да демонстрира предпазливост.
Така беше по време на пуча в Москва през 1991 година, по време на опита за преврат срещу Елцин през 1993 година, по време на първата, а после и на втората Чеченска война. Така беше и през август 2008 година по време на руската агресия в Грузия, когато в София управляваше правителство на социалистите и ДПС съвместно с партията, създадена от Сакскобургготски. Общото между тези критични за НАТО и ЕС моменти е, че България просто не ги забелязва. В почти всички случаи София реагира със затваряне на очите. Това е очевидно нейната философия.
"Вервайте ми!"
Не че Сакскобургготски е единственият политик, който няма мнение за неща като анексия, а напоследък и инвазия. Но думите му имат подчертано значение заради дълготрайния период, в който той избягваше да говори конкретно по какъвто и да било въпрос. Нищо че управляваше цяла държава. По време на мандата си той отговаряше на въпросите с реплики от рода на тази: „Ще разберете, когато му дойде времето“. А когато го подканваха да обоснове някое политическо решение, той просто казваше: „Вервайте ми!”.
За човек с подобно публично поведение е доста изненадващо да се произнесе по въпроса за историческата принадлежност на Крим към Русия. Не и на фона на днешното анексиране на тази територия. Не и за човек, който в следващите изречения определя българската политика по време на Втората световна война като „прозорлива“. В тази война България е съюзник на нацистка Германия и последното, което може да се твърди за такъв избор, е, че той е „прозорлив“. И ако сегашният избор в битката за Украйна попадне в същия регистър, може и да се окаже, че след още 70 години България пак е там, където е била през 1944-та.