Sarrazin Integration
13 октомври 2009Позицията на бившия берлински финансов сенатор и член на уравителния съвет на Дойче Бундесбанк Тило Сарацин бе поместена наскоро в списанието за култура "Летр Интернасионал". В публикацията той изразява силно критични възгледи спрямо редица мигрантски групи и най-вече срещу турци и араби.
Манталитета на турците и арабите в Берлин Сарацин нарича "агресивен" и "атавиститчен". В псевдоинтелектуалната тирада се твърди още, че човешката интелигентност отчасти се предавала по наследство, поради което било голям недостатък, че тъкмо "низшите слоеве" в Берлин - и най-вече турските - раждали толкова много деца.
Повечето германци споделят тезата на Сарацин
Стряскащото в случая е не само това, че Тило Сарацин застъпва толкова долнопробни идеи. Застрашителното е, че мнозинство от германците очевидно не се притеснява от тях и дори ги одобрява. Според едно проучване на ЕМНИД 51% от всички германски граждани споделят тезата на Сарацин за липсата на желание за интеграция. Остава само надеждата, че мнозина от анкетираните не са познавали оргиналния текст, защото медиите цитираха предимно невинните пасажи от него.
Тило Сарацин се включва с мощен глас в хора на онези, които смятат, че губещите в обществото сами са виновни за ситуацията си. Който живее на социална помощ, чисто и просто не си е давал труда да полага усилия за успех - това е разпространеното клише сред хора от сорта на Тило Сарацин. Той самият обаче произхожда от средите на едрата буржоазия и обича да вярва в това, че тази му привилегия е негова лична заслуга. Новото е, че банкерът Сарацин сега доразвива класовата си теория в расова. Според него германската образователна система и недостатъчното шансове, които тя дава, не е причина за това, че множество турски и арабски мигранти от трето поколение се провалят по образователния си път нагоре. Не, Сарацин търси причината за това в културата им и най-вече в гените!
Германците се притесняват за своите привилегии
Новост е и това, че подобен "салонен расизъм" намира широк отзвук сред средното съсловие. Досега там чисто и просто игнорираха имиграцията или вярваха, че расизмът е проблем само на Източна Германия или на по-низшите слоеве. Колкото повече мигранти самоуверено предявяват претенции за участие в обществения живот обаче, толкова по-застрашено от мултиентническия характер се чувства средното съсловие, което се опасява за своите привилегии и стил на живот.
ГСДП би направила добре, възможно най-скоро да изключи Сарацин от редовете си. Радикалното му схващане, че мигрантите не са способни да се "издигнат в обществото" чрез образование представлява антипод на всичко онова, в което вярва германската социалдемокрация. В партия, която се базира на образователния възход на хора като Аугуст Бебел и Вили Бранд, Герхард Шрьодер, Франк-Валтер Щайнмайер или Зигмар Габриел, и които до един произлизат от семейства със скромни материални възможности, снобизмът на Сарацин звучи като лоша шега.