Самонаетите в България масово мамят държавата

75% от самонаетите в България са регистрирани като самоосигуряващи се лица, като повече от половината от тях преминават в сивия сектор на икономиката, научаваме от изследването на ст.н.с. д-р Победа Луканова от Икономическия институт на БАН на тема „Самонаемането в България“. Според изследователката 30% от всички заети в България са неизрядни платци. Чести са и случаите на наемане на персонал без трудови договори, както и укриване на обороти.

Престъпление или спасение?

Самонаетите често се облагодетелстват чрез преминаването в сивия сектор, но пък в моменти на слабо търсене на работна ръка за много мини-бизнесът представлява спасение. Tова потвърждават и данните. Делът на самонаетите в България е нараснал от 12,4% на 13,05%, уточнява д-р Луканова. Изследването сочи още, че в този сектор жените са по-малко активните. Тази тенденция обаче е валидна не само за България, а и за другите страни-членки на ЕС. Повечето жени търсят стабилна позиция на наети в публичния сектор.

Изследването на характеристиките на самонаемането показва, че то е най-популярно в селското и горското стопанство, в лова и риболова - в тези отрасли работят 64,3% от всички самонаети. След 2000 г. има пренасочване към сфери като търговия, ремонт на автомобили, хотелиерство и ресторантьорство.

Преходна стратегия за оцеляване

Най-често българите се решават да подхванат мини-бизнес след навършване на 40 години. Подобна е и статистиката за останалите страни в ЕС. Самостоятелно наетите мъже и жени спират да работят след 65-годишна възраст, което е малко по-късно спрямо пенсионирането при трудов договор.

В сравнение с останалите европейски държави в България самонаемането е по-популярна форма на заетост. Това, което липсва обаче, е превръщането му във възможност за развитие на малкия бизнес при криза, смятат от Икономическия институт на БАН. Необходими са политики за реализация на самонаемането не само като преходна стратегия за оцеляване, но и като печеливша бизнес стратегия.