Самоубийството на маите

Американският учен Бенджамин Кук твърди, че средновековната висока култура на маите, процъфтявала в Централна Америка, е загинала вследствие на климатична катастрофа, предизвикана от самата нея. На международното есенно заседание на Американския геофизически съюз в Сан Франциско Кук информира подробно за изводите, до които го е довела неговата компютърна симулация. Изсичането на горите е допринесло съществено за загиването на маите, твърди Кук. Така в един и без туй сух регион паднали една пета по-малко валежи, като постепеннно засушаването станало драматично.

Фатална верижна реакция

Безбройни, при това не от вчера са хипотезите за причините, довели до края на тази високоразвита цивилизация - от епидемии и бунтове до лошо управление. Но още през 2003 едно проучване документира възможността краят на маите да е бил причинен от сушата. В годините на разцвета на културата на маите през 9 век в продължение на десетилетия не пада почти никакъв дъжд. Това доказват необичайно тънките годишни пръстени в стволовете на дърветата от онова време и седиментите на морското дъно.

Студията на Кук разкрива, че една от причините за възхода на маите е станала същевременно и причина за загиването им: земеделието им е било в състояние да изхранва около 20 милиона хора, но с цената на изсичането на все повече гори. Така се задейства една фатална верижна реакция. Оголената земя е отразявала повече слънчева светлина, отколкото горите преди това, при което се е губела топлина; в по-хладния въздух се е изпарявала по-малко вода, намаляло е образуването на дъждоносни облаци, дъждът е станал рядкост, а почвата е изсъхнала.

Убийствена суша

Така, без сами да съзнават, маите са дали тласък на собствената си гибел. Още миналата година друго изследване също изказа хипотезата, че обезлесяването може би е довело до рязко засушаване. Но симулацията на Кук почива на по-точни данни за природата в Централна Америка по онова време. "Маите са използвали наличната земя много по-интензивно, отколкото се предполага", казва Кук и подчертава, че почти всички гори на полуостров Юкатан са били унищожени.

Климатичната криза поразява тази цивилизация в момента на най-големия й разцвет. Две засушавания около 810 и 860 г. нанасят големи щети, но през 897 г. настъпва най-жестоката суша: в продължение на почти 30 години - по онова време често продължителността на един човешки живот - падат много малко валежи. Маите никога повече не успяват да се съвземат от това бедствие и тяхната процъфтяваща култура загива, а джунглата поглъща градовете им.