Санкции за тези, които не искат бежанци?

Лятна ваканция в Брюксел. Заседателните зали на ЕК са празни. Това обаче не е мъртъв сезон, както би могло да се помисли. Въпреки лятната пауза отново се разгоря дебатът за европейската сплотеност относно бежанската криза. Той беше отприщен от германските политици. В центъра на дискусията стои въпросът за орязване на европарите за несолидарните страни-членки. Първа повдигна въпроса шефката на контролната бюджетна комисия на Европейския парламент Ингеборг Гресле. "На страните, които не се придържат към европейското право, и на тези, които не правят достатъчно за приема и регистрирането на бежанци, трябва да им се орежат европейските пари", заяви тя.

Досега в Брюксел не се бяха чували толкова остри думи. Освен от политическите бултериери, които искаха да печелят точки в избирателните си окръзи у дома. От юридическа гледна точка по въпроса цари яснота. В европейските договори не съществува правна разпоредба , която да разрешава съкращаването на субсидии. Това посочи още веднъж лично председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер през последните дни. Не се предвижда отнемането на обезпечени пари, заяви категорично той.

Какво беше досега?

Бежанската криза изправи ЕС пред невиждано досега изпитание. Обвързващата квота за прием на бежанци, според която всяка страна-членка трябваше да приема бежанци, се провали с гръм и трясък. Полша, Унгария, Чехия и Словакия дадоха ясно да се разбере, че игнорират взетото решение от ЕС. В резултат на това преразпределението на бежанците досега съществува само на хартия. А Европа се изпотява само при мъсълта, че Турция може да се откаже от сделката за бежанците. И какво ще стане, ако Турция действително провали споразумението? Затова и дебататът за квотния принцип в Европа придобива нова острота.

Повикът за санкции срещу вироглавите европейски страни в Брюксел не идва единствено от консервативните кръгове. И други водещи европейски политици като либералът в Европарламента Александър граф Ламбсдорф открито обмислят как Брюксел може да накаже някои страни-членки, ако те отказват да изпълняват решенията на ЕС. Заместник-председателят на Европарламента граф Ламбсдорф не изключва възможността за преразглеждане на дългогодишните финансови рамки и "внасянето на корекции в годишния Брюкселски бюджет през следващите три години". Разбирай, че сегашната есенна проверка на европейския бюджет може да бъде използвана за орязване на субсидии при необходимост. Защото отпускането на европейските финансови средства става само с одобрението на всички страни-членки. Александър граф Ламбсдорф смята, че така може да бъде оказан политически натиск. "При редовната есенна проверка на европейския бюджет федералното правителство трябва да се погрижи, страните нетни получатели като Полша и Унгария да са държат солидарно и да покажат, че респектират европейските ценности", заяви той.

А оттук нататък?

Много евродепутати съзират проблема в характера на санкциите за страните-членки. ЕК може да налага глоби при неизпълнение на европейските директиви. "И това е класическият вариант", казва говорител на Европарламента. В най-лошия случай ЕК може да отнеме правото на глас на определена страна-членка. "Не съществува междинно решение", казва говорителят. "Винаги едно и също. Или леко убождане, или атомна бомба", критикуват някои евродепутати. Затова и политичката от ХДС Ингеборг Гресле настоява за реформа в европейското финансиране. "Бюджетът на ЕС трябва да бъде поставен на съвсем нова основа. Трябва да бъдат въведени по-строги условия за изплащането на европейски пари на страните-членки", казва тя. Дебатът за действени санкции не е нов за Брюксел. Сега обаче е необичайно изострен. И то точно в политическата лятна дупка.