Саудитска Арабия, западните ценности и парите

Ако съдим по цената на петрола през последните дни, можем да заключим следното: нито САЩ, нито Европа имат желание да се заяждат със Саудитска Арабия заради съмнението, че правителството може да е замесено в убийството на критичен към властта журналист. Цената на петрола, която обикновено се отклонява при най-малкия знак за нестабилност, не отбеляза почти никаква промяна въпреки изчезването на Джамал Кашоги в началото на октомври в посолството на Саудитска Арабия в Истанбул.

"Пазарните участници в момента не очакват да има последствия от случая с убийството на Кашоги. В противен случай колебанията в цените на петрола щяха да са много по-високи", казва за ДВ Ойген Вайнберг, анализатор в Комерцбанк.

400 долара  за  барел  петрол?

Първоначално обаче бяха създадени очаквания за драматични последствия. Американският президент Доналд Тръмп заплаши саудитците с "тежко наказание", но те от своя страна реагираха с предупреждението, че ще използват цената на петрола като оръжие, за да се предпазят от санкции.

"Евентуалните американски санкции срещу Саудитска Арабия биха довели до икономическа катастрофа, която ще разтърси целия свят", написа Турки Алдакил, директор на новинарската телевизия "Ал Арабия”. Според него цената на петрола би могла да скочи дори до 400 долара от сегашните 80 долара за барел. А едно петкратно увеличение би било шок за световната икономика - много по-голям, отколкото по време на петролната криза през 1973 година, твърдят анализатори.

Въпреки това пазарите за суровини останаха спокойни, а цената на петрола почти не се промени, тъй като според Вайнберг, Саудитска Арабия не би имала интерес от това да разочарова клиентите си с рязко увеличение на цените. "Това само ще ускори прехода към алтернативни форми на енергия", твърди анализаторът.

Засега изглежда, че американските и европейските пазари не желаят да застрашават отношенията си със Саудитска Арабия заради убийството на Хашоги.

"До този момент реакцията на американския президент беше умерена", заяви Вайнберг.

Европейският съюз реагира критично. Френският президент Еманюел Макрон предупреди за възможни санкции заради случая Кашоги. Засега обаче няма конкретни действия в тази насока. "Не мога да си представя, че европейците биха рискували в тази насока. Пазарът не очаква подобна реакция. В противен случай, цената на петрола не би била 80 долара, а много по-висока", твърди анализаторът. "Вероятността да има дори и малки санкции срещу Саудитска Арабия според пазарните участници е почти нулева."

Саудитска Арабия получава около една трета от своя внос от Европа, а 13 процента от Северна Америка. Възможност за санкции има, но очевидно европейците и американците не искат да губят страната като свой важен клиент.

Политическо влияние срещу инвестиции

От друга страна, Саудитска Арабия се опитва да реорганизира икономиката си, така че страната да бъде по-малко зависима от петрола. Около 90% от държавните приходи идват от петролната индустрия, както и 90% от износа. За да се подготви за бъдещето и да подсигури нови работни места за нарастващото население, страната разчита на развитието на нови производства и инфраструктура. "Това са мега проекти за милиарди евро", казва Томас Рихтер от Института за Близкоизточни изследвания в Хамбург и допълва, че германската индустрия обещава да отправя бъдещи поръчки към страната.

В допълнение, Саудитска Арабия планира да разшири суверенния си Публичен инвестиционен фонд, който в съответствие с плановете на правителството до 2030 г. трябва да стане най-богатият в света. "Саудитците се надяват да купят политическо влияние чрез стратегически инвестиции в западните страни", смята Щефан Рол, изследовател в Института за наука и политика на Близкия и Средния изток. "Това може да са ключови предприятия, но също така и инвестиционни компании като американската Блекстоун, в която Саудитска Арабия междувременно участва с дял от около 20 милиарда щатски долара”. Към публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия в момента принадлежат 5 процента от американския производител на електрически автомобили Тесла, а други 3,5 млрд. долара са инвестирани в американската компания за превозвачески услуги ЮБЕР.

Германските бизнес интереси

Следването на собствените бизнес интереси би могло да обясни нежеланието на германските предприемачи да отменят участието си в конференция на инвеститорите в Рияд. Докато високопоставени представители от САЩ и Франция вече обявиха, че няма да присъстват на събитието, изпълнителният директор на "Сименс" Джо Кесер все още изчаква. "Ако престанем да общуваме с държави, от които изчезват хора, можем да си останем вкъщи, защото няма да можем да говорим с никого", заявява Кесер. Това няма да е първият път, в който корпоративните бизнес интереси повлияват на германската политика. Съвсем наскоро "Сименс" отвори три нови газостанции близо до Кайро, Египет, като част от голям договор на стойност повече от 8 милиарда евро. "Германската политика в Египет се промени значително от 2014 г. насам и започна да се нрави на режима на Абдел Фатах Сиси, откакто Сименс реши да "направи тази сделка с гигантските централи", твърди Щефан Рол. "Това беше най-голямата единична поръчка в историята на компанията."

Рол също не очаква, че случаят Кашоги ще има икономически последици за Саудитска Арабия.