САЩ като злокобен предвестник

САЩ сякаш се превръщат в злокобен предвестник. В пример за това колко бързо могат да се разклатят демократичните общества в един свят, в който центробежните сили на глобализацията разкъсват обичайния политически ред. Свят, в който хората търсят убежище в национализма и се тресат от превъзбуда в дигиталното пространство. Тези хора вече изобщо не анализират. Вместо това бързо намират "виновниците" и посочват изкупителния агнец. Светът се разделя на "добро и зло", на "ние и те".

Действителността става все по-изтощителна. Лесни отговори вече няма, а откровеният анализ винаги стига до извода, че богатият свят трябва да се откаже от нещо, тъй като бедният вече не желае миролюбиво да гледа отстрани. И става тя, каквато става…

Живот за пред камерите

Тъкмо поради това в такава класическа страна на емигранти, каквато са САЩ, нарастват и агресиите между различните култури, религии и между хората с различен цвят на кожата. Тъкмо поради това вече всекидневно хора загиват от куршуми посред бял ден, загиват деца, загиват полицаи. Да, либералното законодателство за правото да носиш оръжие също дава своя принос. Вярно е и друго: че расизмът, за който мнозина смятаха, че отмира, все още играе гигантска роля.

Независимо от всичко това проблемът има друго измерение. Обичайният ред в тази страна сякаш е на път да се разпадне. Хората вече не желаят да носят последствията от новия световен ред. А политиците пък не намират убедителен език, с чиято помощ да обединят институциите, синдикатите, държавните служители, полицаите и гражданското общество, за да намерят заедно решения на проблемите.

Днес Америка прилича на страна, която панически бяга от реалността – именно това виждат хората, които тези дни обикалят из Щатите. Чудно ли е тогава, че тъкмо един магнат, постигнал огромен успех в телевизионно риалити, сега се кани да стане президент? Хората търсят убежище във виртуални светове. Самоинсценират се на снимки в Снапчат, Фейсбук, Инстрагам и другите социални мрежи. Дори едногодишни деца вече са приучени да позират пред фотокамерите. А младите хора в заведенията отдавна не говорят един с другиго, а позират заедно за поредната снимка, която веднага се качва в мрежата.

Хората мечтаят за един отминал свят

Действителността се свива до размерите на подиум, на който се инсценира някакъв живот, нямащ нищо общо с реалността. Редица изследвания доказват, че хората "преживяват" посещението в ресторанта, разходката по плажа или семейния обяд като истински едва тогава, когато са постнали в мрежата съответните снимки и видеа. Това важи включително и за траурната церемония пред полицейския участък в Далас, където участниците избухват в плач и започват да се прегръщат само тогава, когато към тях са насочени камери.

Тъкмо на тази инсценирана действителност залага Доналд Тръмп с приказните замъци край своите голф-игрища, със златните кранове в "Тръмп Тауър", с дебелия грим по лицето и с фалшивите си коси. Той няма и какво друго да прави, защото му липсва съдържание. А и освен това Тръмп много отдавна е усвоил занаята да изкусява хората. И днешният му успех се дължи на това, че все повече хора все по-упорито мечтаят за един отминал свят, вместо да работят за новия.