"Безкрайно обичам Русия! Путин, подари ми руско гражданство!“. Бразилският запалянко Томер Савоя стана главен герой по руските телевизии. Първоначално той се прослави в Ютюб с постинга си „Русия е страхотна!“ В интерес на истината прилагателното беше малко по-различно, но това няма значение. После бразилският фен се обърна към руския президент с молба за руски паспорт.
Първата мисъл, която ми мина през главата, беше дали не е било платено на този бразилец. Не бързайте да ме обвинявате в цинизъм. По-добре си спомнете за фалшивия „испански авиодиспечер“, който с пари на Кремъл в продължение на три години убеждаваше цял свят, че украинците са свалили малайзийския Боинг. Така че Томер може би е истински поклонник на всичко руско, но може и да не е. Втората ми мисъл е още по-тъжна. Световното първенство по футбол се провежда в моята родна страна. Но аз не мога да забравя, че тази страна води две войни - в Сирия и в Украйна.
"Духът на Крим"
В тази държава има политически затворници, в това число и хора, обявили гладна стачка. В тази страна политическите убийства не се разкриват. Великобритания обвинява моята родина, че използва химически оръжия на нейна територия. На „елита“ на моята страна са наложени санкции. И накрая, много от гражданите на моята родна страна охотно и с ентусиазъм вярват в пропагандни лъжи. От всичко това душата ми страда. Защото отново, както и по съветско време, националният отбор е не само отборът на Русия, а и отборът на Кремъл. Депутати в руската Държавна дума, дежурните „политолози“ и журналистите на държавна хранилка изпадат в див екстаз след всеки отбелязан гол. Из държавните телевизии постоянно се изпада в радостна истерия - не толкова от спортните победи на руските футболисти, а по-скоро от това, че „духът на Крим“ водел страната от победа към победа. И от това как на Запада не му се удало „да ни провали празника“.
Пропагандният успех на Кремъл
Чуждестранните фенове ще се завърнат у дома и ще разказват в Сао Пауло, Манчестър, Билбао и Рабат как всички руснаци обичат Путин, как лъжат западните медии, че имало проблеми с демокрацията, как непременно трябвало да се дружи с тази „великолепна“ Русия и нейния лидер. Както лично ми обясни моята нова приятелка Хелън: „Юкрейн винаги си е била част от Русия. Така че нека да я вземат цялата! На нас какво ни пука? Да не би нашите политици да са по-добри от Путин? Всички те искат само едно - да останат на власт!“.
Западните политици също реагираха на променената ситуация. Правителството в Стокхолм, което по-рано беше казало, че ще бойкотира Световното първенство, след влизането на шведския отбор в четвъртфиналите обяви, че е готово да долети в почти пълен състав, за да подкрепя шведския отбор. Правителството в Стокхолм уточни, че бойкотът се отнасял само до тържественото откриване на първенството. Предполагам, че този пример ще бъде последван и от други правителства. И направо си представям какъв триумфиращ смях се е разнесъл зад стените на Кремъл след декларацията на шведите.
Тезата, че пристигането на стотици хиляди запалянковци ще отвори очите на руснаците за окръжаващия ги свят никак не ми звучи убедително. Изолацията и комплексът на руснаците, че са жертви, не могат да се преодолеят за един месец. Освен това говорителите от държавните телевизии вече активно обясняват на многомилионната аудитория, че само след няколко седмици лицемерните западняци отново ще започнат да унижават Русия. Промяната на руските възгледи за света изобщо не влиза в плановете на президентската администрация. Всъщност тя може да бъде доволна, защото Световното първенство по футбол в Русия е огромен пропаганден успех за Кремъл, а непопулярната пенсионна реформа остана някак на заден план и постепенно ще бъде забравена по време на започващия сезон на отпуските.
С какво Русия се различава от Китай и Катар?
Сигурно ще кажете: а олимпийските игри в Пекин през 2008 и Световното първенство в Катар през 2022 година? Да, и там спортът е бил и ще бъде оправдание за недемократичните режими. Но първо: Нито Пекин, нито Доха водят войни, поне засега. И второ: По силата на редица исторически причини нито Китай, нито Катар биха могли да станат демокрации в скоро време. А Русия имаше този шанс, но не успя, или не поиска да го използва. Да, народът не е виновен за това. И футболистите също. Изобщо в Русия никой никога не е виновен за нищо. Както е известно всичките проблеми се създават от външните врагове, а не от собствената немарливост и безсилие. А може би наистина трябва да се радваме? Та нали футболното тържество ще приключи на 15 юли и тогава всичко ще си дойде по местата. Любезните днес полицаи ще се захванат с обичайното си „занимание" да репресират мирни демонстранти. И това няма да удиви или разсърди никого. Независимо как ще се представи отборът на Русия, „Сборная“ на Путин вече победи.