Сбърканата миграционна политика

Германия е една от държавите-членки на ЕС, които се възползват от предпазните клаузи за пазара на труда и ограничават достъпа на работна ръка от новите страни-членки на Общността до 2011 година. Повечето икономисти обаче са на мнение, че в това отношение федералното правителство води погрешна миграционна политика. Федералният министър на труда Олаф Шолц не разбира критиките. Той смята, че трудовата му политика е изключително успешна:

"От първи януари Германия е най-отвореният трудов пазар в света за вишисти. Ние позволихме на висококвалифицираните специалисти и от новоприетите страни-членки да се ползуват от правото на свободно придвижване в ЕС. И то без ограничения. Освен това и германските предприятия могат да решават проблемите си с ангажирането на висококвалифицирани специалисти от чужбина", твърди Шолц.

Германия с лошо реноме сред мигрантите

От шест месеца насам в Германия е в сила новото правило за свободно придвижване и трансфер на работна ръка. Само че тази инициатива не оказа кой знае какво положително влияние върху германската икономика. От една страна това се дължи - не на последно място - на факта, че решенията на федералното правителство не са популяризирани в чужбина. От друга, както твърди Клаус Цимерман, директор на германския институт за икономически изследвания, Германия не се ползува в Европа с особено добро реноме. Чуждестранните висококвалифицирани специалисти не се чувствуват добре в страната, поради все още рестриктивната политика на трудовия пазар.

За периода между 2004 и 2006 година в Германия се забелязва значително увеличаване на миграцията от Източна Европа. Лошата вест обаче е, че новопристигналите икономически имигранти са сравнително възрастни и нискоквалифицирани.

"Те извършват нископлатената работа и работят по-дълго от други. Нетното им трудово възнаграждение е най-ниско в сравнение с останалите групи имигранти, с изключение на имигрантите от страни извън ЕС. Безработицата сред нискоквалифицираните мигранти е 24 процента и с това по-висока, отколкото при германците", казва Клаус Цимерман.

Повечето имигранти идват от Полша и балтийските държави. Те ще продължат да идват, независимо от това дали искаме да предотвратим тази вълна или не, допълва Цимерман. Проучване на германския институт за стопански изследвания сочи, че тези имигранти не са изместили местната работна ръка от трудовия пазар. Въпреки това положението на чуждестранните работници се е влошило.

Обратното броене отдавна започна

Именно тази тендеция безпокои федералният министър на труда, защото към проблемната група на нискоквалифицираните мигранти се прибавят и младежите в Германия - често от мигрантски произход - които също са застрашени от безработица поради ниската си квалификация.

"Във възрастовата граница между 20 и 29 години в Германия има 1,5 милиона души без професионална квалификация. А 500 хиляди нямат и завършено средно образование", констатира Шолц.

Министърът на труда има все пак време до 2011 година да интегрира нискокволифицираната работна ръка в пазара на труда. Дотогава в сила са ограниченията за свободно придвижване на работна ръка от новите страни-членки на ЕС към Германия. Олаф Шолц вече има вероятно добра идея за справяне със ситуацият. Той иска да възнагради завършилите абитуриенти от мигрантски произход с безсрочно разрешение за пребиваване в Германия. Може би това би мотивирало живеещите в Германия мигрантски деца да се старят повече в училище.

Автор: С. Кинкарц/К. Цанев Редактор: Й. Йорданова