Сватби, любов и пари: как се женят ромите-калайджии

Момичетата на ромите-калайджии вече намират съпрузи не на традиционните пазари, а в мрежата - дигиталните технологии постепенно изместват традициите, пише „Бадише Цайтунг", който в обширен репортаж разказва за събора край Бачковския манастир.

10 000 евро - толкова струва едно калайджийско момиче от "добро семейство" на съборите, които традиционно се правят и на Голяма, и на Малка Богородица - тъй като някои следват юлианския календар, а други се придържат към григорианския. И на двата празника към манастира се насочват млади ромски момичета и момчета - да се запознаят и евентуално да уговорят сватба, информира читателите си "Бадише цайтунг".

Младите са се постарали да изглеждат максимално добре -  един кандидат-жених например е облякъл златиста тениска, с която се старае да привлече вниманието на момите. След запознанството започват преговорите и ако любовта се окаже взаимна, те се довършват при бащата на бъдещия младоженец. До сватба се стига, само ако се постигне споразумение за цената, обяснява обширен документален филм на телевизия „Арте", посветен на пазара на ромските булки в България

Патриархална система с архаични разбирания

Най-важният критерий в патриархалната система на калайджиите е девствеността на булката, която трябва да е на възраст между 14 и 18 години – такава е обичайната възраст за женене при калайджиите. А мома, която не е девствена, не струва почти нищо в очите на калайджиите.

"Когато са девствени, не знаят какво е да бъдеш с друг мъж. Ако имат само един мъж в живота си, няма да търсят други, а ще си останат с него", казва 50-годишният Стоян Димитров, който е приседнал в една от близките кръчми.

При калайджиите все още го има и ритуалът с показването на окървавения чаршаф след първата брачна нощ - като доказателство за девствеността. Но има и още една причина за женитбите на толкова ранна възраст: младите момичета знаят твърде малко за външния свят. "Още не са си отворили очите", казва Пашко, братовчедът на Стоян. Защото ако момичетата видят, че биха могли да се омъжат и за други, извън клана на калайджиите, и дори да водят един доста по-добър живот, може и да не искат повече да ходят на пазарната сгледа.

Младежите също са подложени на натиск - за калайджиите в България, които по информация на телевизия ЦДФ, са към 18 000, е характерна ендогамията, т.е. женитбата в рамките на собствената социална група. Кандидат-женихът трябва да има работа, кола и шофьорска книжка, но мнозина не отговарят на тези изисквания - затова се случва да отвличат харесаните моми.

„В повечето случаи става дума за пари"

"Трябва да вземеш жена със същата кръв", отбелязва Пашко. Самият той има сериозен проблем - влюбил се е в румънка, докато майка му му е подбрала подходяща жена, но пък тя е твърде скъпа. Пашко разказва за миналото си, част от което е минало в затвор в Мюнхен след спор с един афганистанец; за склонния си към насилие баща, какъвто бил и вторият му баща; за брат си, които продавал крави и магарета, които обаче принадлежали на съседите…

"Въпросът е да намериш някого, с когато да можеш да ядеш хляб и сол", казва Пашко - като един вид обещание за лоялност. Пашко знае обаче, че сватбите в повечето случаи се уреждат с пари. А майка му, която той много обича, вече била склонила да не го кара да се жени за калайджийка.

„Традициите в Бачково, както и на другите подобни сгледи обаче постепенно отмират - младите вече не разчитат на "пазарните" сватби, а използват Фейсбук, Вайбър или Уотсап. В ерата на социалните медии пазарът на булките се е изместил от манастира в мрежата", пише Бадише Цайтунг.