Светът между страха и надеждата

Това, че хората се страхуват, е нормално. Това, че цялото човество се страхува, е нещо ново. При това не става дума за въображаем страх. Не, този път шестте милиарда хора на нашата планета преглътнаха със зор.

Първи бяха американците, после европейците и японците. Скоро се оказа, че руснаците и китайците също бяха играли с огромни залози в казиното на Уолстрийт. С падането на цената на петрола, арабите също започват да се безпокоят. А Африка - с право - се страхува какво ще стане с помощта за развитие. Един миг от живота на света, който само за няколко дни постигна глобален ефект. Такова нещо от сега нататък може често да става. Защото благодарение на транспорта, финансите, търговията и интернет,

човечеството се е срастнало така, че вече няма вън и вътре

Също както при финансите, но не така видимо, е положението с климата. Ако шест милиарда хора продължат още малко все така много да отопляват, да карат коли и да летят, в най-скоро време - в климатологична переспектива - може да се стигне до катастрофа. Човечеството е в своята експоненциална фаза. Това е опасно, защото досега то почти не съзнаваше това и не беше взело достатъчно предпазни мерки.

Тази фаза започна през 2001 с интернетния балон, когато се изчисляваше какви баснословни печалби ще паднат, ако цялото човечество се включи онлайн. Невероятното разрастване на интернет накара хората да загубят всякаква мярка. Втората лудост дойде от планините на Афганистан, това беше опитът с един невиждан терористичен удар и безкрайната му медиална репродукция да се промени светът. Което донякъде успя, тъй като от своя страна Западът реши, че на бърза ръка може да насади свободата навсякъде по планетата.

След еуфорията обаче последва апокалиптиката. А в този жанр в Германия има особено много специалисти. Франк Ширмахер, да кажем, издателят на ФАЦ, който в три поредни статии възпяваше заника на света. Само че истинската епоха на злото, която няма нищо общо с Джордж Буш, беше първата половина на 20 в. и кулминира във Втората световна война. Ширмахер страда от германската мания, навсякъде да се вижда само Хитлер. В действителност

светът нито се въззема, нито потъва

Просто е дошло време да проумеем колко опасни сме ние хората. Човечеството забелязва, че трябва да внимава какво прави, особено там, където последствията могат да бъдат експлозивни: на финансовите пазари, при климата или епидемиите. В тези и други полета вече се очертават контурите на едно световно правителство или поне на глобална регулация.

За отделния човек всичко това е много далеч. Но кризата носи утеха и за него. Обикновеният човек знае сега, че не той беше полудял през последните години. Нормалното изживява истински ренесанс: не, резултатът и печалбата не могат да бъдат трайно разделени; не, няма нищо еснафско в това да имаш спестовна книжка; не, няма нужда нашите деца още от раждането им да бъдат дресирани за световния пазар.