Светът на тайните служби

Името на тази тайна служба е NSA - Агенция за национална сигурност (АНС). Във Вашингтон я наричат иронично "Няма Такава Агенция" (от англ. No Such Agency - NSA). От което личи, че и в света на тайните служби има място за черен хумор. Агенцията за национална сигурност е само една от общо 16 американски тайни служби. Най-популярната от всички е несъмнено ЦРУ, която набира кадрите си директно от елитните университети и на която се приписват даже "мокри операции", тоест - такива, които не изключват проливането на кръв. Тези дни обаче обект на унищожителни критики е по изключение не ЦРУ, а Агенцията за национална сигурност с нейните 30 хиляди служители и безброй компютри, служещи за събирането и обработването на информация. Поводът: скандалът с подслушванията, които АНС е извършвала на територията на Европа.

Информацията винаги е била скъпоценна "суровина". Както в миналото, така и днес информационното превъзходство помага да се пролива по-малко кръв. Въпросът е колко информация е позволена. И каква доза политическо незнание по темата е допустима.

Новата Студена война

Политиците и наблюдателите не бива да се правят, че вярват на приказката, която бе поднесена през 1989 година на целия свят под заглавието "Краят на историята". Защото краят на Студената война не означаваше и край на дейността на тайните служби. Те само смениха мишената - замениха събирането и оценяването на военен хард- и софтуер с икономически шпионаж, и по-точно - започнаха да се занимават основно с промишлен шпионаж.

От Студената война насам се промени много, но не всичко. Макар Съветският съюз да слезе от сцената на световното идеологическо противопоставяне, страхът от дейността на руските тайни служби и техния хроничен апетит към събирането на всякаква информация си остана. А Китай, който преди двайсетина години все още беше незначителен играч, днес експлоатира безмилостно киберпространството, за да се добере до колкото е възможно повече тайни - от икономически до военни, като първите са определено по-важни за Китай.

Всички онези европейци, които сега дават глас на възмущението си от американските програми за тотално следене, са склонни да вярват, че протестите им или ще разтърсят американците из основи, или ще доведат до прекъсване на връзките с тях. Някои дори вече си представят как заради скандала ще бъдат прекратени преговорите по Споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС.

Няма безплатен обяд

Истината е, че по отношение на тайните служби европейците са на светлинни години разстояние от американците. Тяхното превъзходство се дължи предимно на факта, че използват целия възможен потенциал на високите технологии. Само един пример: разкриването на терористичната група "Зауерланд" в Германия стана възможно благодарение на ценна информация на американските служби, която е била събрана именно с методите, срещу които сега европейците протестират така енергично. Можем дори да кажем, че след САЩ най-големите печеливши от дейността на американските центрове за подслушване са европейските тайни служби.

Роналд Рейгън беше казал навремето, че няма безплатен обяд. Ще рече, че който нищо не предлага, не получава нищо. Докато американците са недостижими в сферата на информационните технологии, европейците залагат на т.нар. класически шпионаж. И както европейците се възползват от американските умения, така и американците нерядко са извличали ползи от европейския опит. Казано накратко: когато си в гората, определено е по-добре да виеш с вълците, отколкото да блееш с овцете.

АГ, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел