Сеп Блатер - фази на фанатизма
1 юни 2011Сеп Блатер и ФИФА явно са неделими понятия. Повече от 13 години швейцарецът ръководи като патриарх най-важната спортна организация в света и не търпи нито критика, нито съперничество. Това изпита на гърба си Мохамед бин Хамам, който възнамеряваше да се кандидатира за шеф на ФИФА, но се отказа доброволно, и то преди етичната комисия на ФИФА да го суспендира заради корупция. По този начин на "вечния Сеп" новият мандат му е в кърпа вързан.
Що за човек е Сеп Блатер - човек, който преживява незасегнат всеки скандал и на 75-годишна възраст няма никакво намерение да хвърля кърпата? "Често ме наричат мисионер и това не ми пречи. Действително това е мисия, защото чрез футбола можеш да сториш нещо добро за хората. Ние не можем да променим света, но можем да му дадем по-добро бъдеще", казва дълбокомислено Блатер.
"Футболът е повече от религия"
На света няма друг спортен функционер, който така да издига една игра в култ. Сеп Блатер обича да казва, че членовете на ФИФА са повече от членовете на Обединените нации. Но и това не му стига. Той твърди, че футболът е повече от религия, дори повече от всички религии, взети заедно. Футболната топка по-силна от вярата? За Блатер еволюцията на футбола започва още в утробата на майката. "Нероденото дете рита с крака в корема на майка си", заявява гордо Блатер и продължава: "Този, който е сътворил хората, е сътворил и футбола!" Това е друг негов любим израз.
Подобни изречения човек може да разбере, само ако вникне в светогледа на Блатер. Той гледа на футбола като на свое собствено творение. И е горд с него. Дотам, че неколкократно се заиграва с мисълта за номинация за Нобелова награда за ФИФА. Това би било върхът на кариерата му.
Стремглавата кариера на един аматьор
При Блатер всичко започва с хокея. През 1964 година той става спортен функционер в швейцарския хокеен съюз. През 1975 е избран за директор във ФИФА и отговаря за програмите за развитие. По това време ФИФА не е сегашната могъща корпорация, а малко спортно сдружение с двадесетина постоянни сътрудници, изцяло зависима от финансовите инжекции на Кока-Кола.
През 1981 година Блатер става генерален секретар и удвоява броя на участниците в световните първенства. През 1998 настъпва триумфът - Блатер става президент на ФИФА, въпреки някои съмнения за корупция.
Чист като сълза...
Всъщност, не са една и две корупционните афери, с които се свързва ФИФА и лично Сеп Блатер. Той обаче винаги успява да се измъкне чист като сълза. И тъй като в Швейцария корупцията до ден днешен не е наказуемо деяние, всичко си продължава по старому. Поне засега. Защото вече има някои сили в швейцарската политика, които искат да променят статуквото. Роланд Бюхел, член на швейцарското правителство, излезе с твърдения за безброй фирми-фантоми и за черни куфарчета с по пет, шест милиона швейцарски франка. Бюхел се застъпва за промяна в законодателството, за бъдат пресечени тези порочни практики. Тоест, миналото може да застигне Сеп Блатер, независимо от преизбирането му за президент на ФИФА.