Септични състояния на българските медии

„Ценим работата ви и отчитаме вашите усилия за изграждането на по-добър имидж на България по света чрез вашите информации” - с тази ласкава оценка в края на май премиерът Бойко Борисов лично постави нови творчески криле върху раменете на почти неизменната група редакционни туристи, участващи в световната среща на българските медии, която за по-евтиничко в кризата, тази година беше избрала да се разходи до Хага, Холандия.

Седмица по-рано обаче в годишната си класация за свобода на медиите, организацията „Фрийдъм хаус” беше ситуирала европейска България на 77-място, като за пореден път я записа в графата на страните с т. нар. „частично свободни медии” заедно с повечето нейни балкански съседки. По същото време по повод Международния ден на свободата на словото директорът на „Репортери без граница” Оливие Базил удари публично тревога, че сивата икономика вече упражнява тотален контрол върху местните медии и припомни, че България е далеч от поетия при присъединяването си към ЕС ангажимент за спазване на свободата на словото.

Светът на медийното мълчание

В началото на тази седмица, когато над хиляда ентусиазирани кандидат-журналисти се потяха над изпитната тема „Герой на нашето време”, местен тв-канал реши да ги окуражи, като спретна в ефир рутинно професионално „скандалче” - в случая между двама претенциозни представители на гилдията. Като опитни екранни /може и улични!/ бойци те светкавично се хванаха за гушите около присъждането на някаква измислена журналистическа награда и само за броени секунди успяха да развеят на показ най-кирливите си лични ризи – тежки връзки с мафията и съответно агентурно доносничество на ДС.

Преди време пред камерите на същото студио бяха показвани и четени СМС-и с особено цинично съдържание, които си разменяли други едни „титани” на екрана и перото, а своеобразна черешка върху вмирисаната торта на местната журналистика стана тайния видеозапис, на който известна телевизионерка /уви, вече не сред живите!/ си поиска дребните 500 евро в плик, за да напише статия в подкрепа на някакво креещо предаване, станало известно единствено благодарение на скандала.

В постоянната шумотевица от подобни изкуствени, а понякога и автентични медийни свади, друга частна телевизия, популярна главно с игралните си филми, успя почти незабелязано да прогони своя дългогодишна журналистка, която водеше едно от последните оцелели в ефир публицистични предавания. Малцина впоследствие чуха нейните горчиви вопли срещу жалкия слугинаж в медиите, манипулациите в полза на управляващите, против грозните и гнусни поръчки за злепоставяне на журналисти, дръзнали да критикуват властта. „Не помня такова нещо, наистина!”, възкликна за последно жената и се оттегли в света на медийното мълчание, където днес по принуда пребивава по-голямата част от мислещата и кадърна част на гилдията.

Опа-опа, избори!

През юни, предусещайки настъпващата вакханалия около изборите, регулаторът СЕМ покани шефове на български електронни медии да подпишат меморандум за начините, по които следва да се отразяват кампаниите и двойния вот тази есен. От двадесетината тв и радио-набаби не се искаше нищо повече от препотвърждаване на морално-етичния ангажимент за спазване на основни и общоприети журналистически принципи, като обективност, равнопоставеност и баланс, недопускане на език на омразата и неуважение към опонента, избягване на привилегировано отношение към управляващите и други елементарни неща... И въпреки това едва трима от тях се осмелиха да подпишат злополучния меморандум и то при определени условия! Което отсега подсказва каква ще бъде предизборната битка и кой, с какво и как за пореден път ще моделира общественото съзнание и изборни нагласи.

Тези дни популярни представители на руския шоубизнес, храбри собственици на ваканционни жилища в „навикани” луксозни комплекси по българското Черноморие, проплакаха в свои медии, че през това лято край хотелите им се носела ужасяваща миризма. Констатацията не е изненадваща, нито направи впечатление някому. Така, както няма да е изненадващо предизборното медийно зловоние, което също вече се усеща в страната. И което със сигурност ще ни облива поне до есента и също няма да направи впечатление никому.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев