1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сигурно ли е сигурното?

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев17 март 2011

Събитията в Япония разпалиха наново дебата за сигурността на действащи и бъдещи ядрени мощности по света. Сигурността обаче е относително понятие и никога не е равна на 100%, включително и в България - твърди Е. Лилов.

https://p.dw.com/p/10ahB
След нас и потоп?Снимка: Arman Zhenikeyev/Fotolia

Няма особено значение дали топенето на активната зона в авариралите реактори в Япония вече е започнало или тепърва предстои. Факт е, че процесът отдавна е станал необратим и че последиците от това за света ще надхвърлят в пъти тези от аварията в Чернобил от преди 25 години. На фона на размерите на бедствието в Япония нищо чудно Чернобил да ни се стори като детска игра! Но и без да драматизираме излишно нещата се налага да погледнем фактите, за да сме наясно с мащабите на трагедията.

Atomkraft Verseuchung
Японски уроциСнимка: juanjo tugores/Fotolia

Законът на Мърфи

Никой не може да ме убеди, че в Япония се е случило невъзможното. Колкото и да ни се повтаря, че нещо е сигурно, напр. ядрените централи в Германия, България или Япония, "Фукушима" е доказателството, че подобни изказвания обикновено са грешни. Сигурността е относително понятие - тя не може да бъде измерена с качествени, а само с количествени величини. В смисъл, че рискът не може да бъде изключен напълно, а само сведен до някакъв приемлив минимум.

Обикновено тогава определяме нещо като "сигурно". Само в този смисъл приемам казаното от германската канцлерка Меркел, че ядрените централи в страната били сигурни. Защото дори рискът да е изключително нисък, да речем едно на 10 милиона, това пак не го прави равен на нула. Казано по друг начин - в координатната система на вектора "риск" няма математическа нула, затова пък в другия му край винаги стои по-голяма величина, с която измерваме вероятността дадено събитие някога да настъпи. Излиза, че въпросът не е в това дали, а кога нещо ще се случи.

Един от законите на Мърфи гласи, че ако нещо може да се обърка, то със сигурност ще се обърка. А от Чехов знаем, че ако на сцената има пушка, то тя непременно ще гръмне. Стига само да изчакаме достатъчно дълго. Сега ни уверяват, че в Япония са се насложили три събития - земетресение, цунами и ядрена авария - чиято вероятност да настъпят едновременно е пренебрежително ниска. Но в Япония те се случиха, т.е. нямаме право да пренебрегваме този или който и да било друг риск.

Symbolbild Bombe
Колко ли ''бомби'' по света
са в очакване да избухнат?Снимка: Fotolia

Опасността, наречена "Белене"

Конкретно за риска от ядрена авария това означава: да не се строят централи в райони, застрашени от земетресения, цунами, вулкани, където са възможни наводнения или съществува терористична заплаха; незабавно да се спрат онези все още работещи 21 реактора от първо поколение и да се строят само реактори от трето поколение, чиито аварийни системи не спират при пълна загуба на електрозахранване.

Дори и само един от тези рискове или фактори да е валиден по отношение на България, страната не трябва да строи Белене. Да припомним и това, че в Свищов през 77-ма година имаше паднали сгради, и че последното земетресение в района е от преди 2 години - 5.3 по Рихтер.

Сигурно сте срещали мисълта: "Историята ни учи, че хората не се учат от поуките на историята..."

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми