Сигурността или личните данни?

С мащабна полицейска акция срещу терористична мрежа във Вервие и Брюксел Белгия явно успя да осуети плановете за терористични атентати. В една страна, в която властите понякога си затварят очите за едно или друго, и в която федералните структури на управление често създават известна хаотичност, полицията и тайните служби този път действаха образцово в защита на гражданите. Това не винаги е било така. Белгийската полиция и белгийските служби за сигурност очевидно са си извлекли поуки след тежкото нападение срещу Еврейския музей в Брюксел през май миналата година. Превантивните действия междувременно са превърнати в приоритет. През септември миналата година белгийските сили за сигурност успяха навреме да предотвратят и един замислен атентат срещу Европейската комисия в Брюксел.

Следенето е необходимо

За да не се попречи на разследванията, полицията засега не издава как точно е попаднала по следите на потенциалните атентатори. Важна роля обаче несъмнено е изиграло подслушването на телефонните разговори между отделните членове на терористичната клетка. Полицията трябва да разполага с модерна техника за подслушване и анализ, за да може да проследява комуникацията между терористите, осъществвана чрез смартфони и кодирани съобщения в интернет. Това означава, че борбата срещу организираната престъпност е приоритет, пред който временно трябва да отстъпи и защитата на личните данни.

Белгия има сравнително обхватен закон, уреждащ записването на данните от телефонния трафик и комуникацията в интернет. Германия не разполага със съответни разпоредби. През 2014 година Съдът на Европейската общност отмени директивата на Еврокомисията, отнасяща се до съхраняването на данни от телефонния трафик и комуникацията в интернет, поради несъвместимостта й с Хартата на ЕС за основните човешки права. В сегашните времена на терористична заплаха, Европейската комисия е длъжна бързо да представи нова, подобрена директива.

Заплахата от ислямистки екстремисти и завръщащи се в Европа джихадисти е изцяло реална, тя е край нас и може да доведе до потресаващи трагедии, както показаха атентатите в Париж. Затова никой в Европа не бива да се колебае дали да предостави на органите за сигурност онези инструменти, които са им нужни, за да предотвратяват терористични атаки. Същото се отнася, впрочем, и до данните за пътуващите със самолет хора, които в Европа все още не се събират и анализират централизирано. При пътувания до САЩ и Австралия това е нормална практика. Защо тя да е неприложима в Европа?

Това, разбира се, няма да попречи на терористите да пътуват, но може сериозно да затрудни придвижването на радикализирани младежи от Европа към тренировъчните лагери за терористи. Братята Куаши, които извършиха атентата срещу редакторите на “Шарли Ебдо” в Париж, са били в американския списък на лицата, на които е забранено да летят до САЩ. В Европа обаче те са можели да ползват самолетни полети докъдето си поискат. А това е абсурдно! Още по-скандално е, че само месеци преди атентата, френската полиция е била принудена да преустанови наблюдението над двамата ислямисти, поради това, че наблюдаващите ги полицейски служители е трябвало да бъдат прехвърлени за следенето на други, още по-опасни терористи.

Защо Европа сама си пречи?

Нужни са и по-добри възможности за ефективно изолиране на ислямистите, за да се избегне възможността затворите да се превръщат в училища по тероризъм. Истина е, че подобни искания се чуват след всеки атентат. Но това в никакъв случай не ги прави по-малко основателни. Те просто никога досега не са били осъществявани.

В тази връзка е необходимо да се каже и нещо в защита на американските служби за сигурност - като например Агенцията за национална сигурност /АНС/. Често критикуваното хипернаблюдение на американците осигурява ценни сведения за световния тероризъм, които европейските тайни служби обичат да ползват. Без САЩ, както казва една ръководна фигура на тайните служби в Европа, щяхме да сме "без очи и уши" за онова, което се случва в Близкия и Средния изток. Защитата на личните данни и личната сфера също са важни, разбира се, но не е ли редно да приемем известни ограничения, щом става дума за това да се предпазим от терора? Варно е, че не всеки атентат може да се предотврати, но това не означава, че не бива поне да се опитаме да го сторим.

Радикализирани убийци като онзи атентатор, който без всякакви скрупули застреля заложници, както и една полицейска служителка по време на драмата, разиграла се в еврейския супермаркет в Париж, не могат да бъдат спрени. Само че и този човек не е бил “вълк-единак”. Той е бил част от една терористична мрежа, неговата приятелката също е била съучастничка. Оръжието му е било закупено в Белгия. И този терорист тярбва да е водил някакви телефонни разговори, да е оставил някакви следи след себе си. Френските власти обаче не съумяха да ги открият навреме. Защо ли?