Сидеров не е проблем. Симптом е.

Коментар от Иван Бедров:

Всички парламентарни групи в Народното събрание гласуваха за сваляне на имунитета на депутатите Волен Сидеров и Десислав Чуколов, за да бъдат обвинени за хулиганство, съпроводено от съпротива срещу полицаи, както и за лека телесна повреда, нанесена в качеството им на длъжностни лица. Срещу свалянето на имунитета гласуваха единствено депутатите на „Атака“. Обвиненията ще бъдат отправени заради среднощния инцидент пред малко магазинче за цигари в центъра на София в нощта на 9-и срещу 10-и октомври.

Предстои обаче парламентът да се произнесе по още едно искане на главния прокурор Сотир Цацаров - нахлуването в НАТФИЗ на 23 октомври, за което двамата ще получат същите обвинения. Главният прокурор поиска и разрешение за задържане, а аргументът гласи: „Задържане е необходимо преди всичко, за да бъде препятствано извършването на други общественоопасни деяния от тях, при демонстрираното съзнание за безнаказаност и пълно незачитане на установения законов ред и правата на другите граждани“.

Зад зрелищата

Предстои парламентът да се произнесе и по това искане. Предстои и задържането. Успоредно с тази сюжетна линия се развива и още една - Народното събрание създаде комисия, която да обсъжда ограничаването на депутатския имунитет. Тя все още не е заседавала, но това изобщо не е спешно. Затова пък е важно предстоящото задържане да бъде зрелищно. Защото целта е възмутената публика да изпита удовлетворение от разправата със „злодея“ и от решаването „веднъж-завинаги“ на въпроса с омразния депутатски имунитет.

Това устройва всички политически играчи, защото ще има зрелища и радост. Но няма никакъв шанс да започне хладнокръвно и систематично изучаване на проблемите, които случаят „Сидеров“ осветява. На първо място е безспорно проблемът с ненадеждната съдебна система. В противен случай г-н Сидеров вече щеше да има една присъда, която да направи възможно задържането му при всяка следваща хулиганска проява.

На 6 януари 2014 година Сидеров и компания буйстваха по време на полет от София до Варна, след което депутатът удари полицай на летището. Само три месеца по-късно прокуратурата внесе в съда обвинителния акт. Година и половина по-късно това дело е доникъде. При това едва ли може да се говори за някаква изключителна сложност, след като прокуратурата се е справила в тримесечен срок. Обвинението бе същото като това, което предстои да му бъде повдигнато, а заплахата за Сидеров е присъда до пет години. И ако тази присъда вече беше произнесена, нямаше да последват по-новите случки.

Серия незадействани предпазители

Редица институции подминаваха досега присъствието на Волен Сидеров. МВР действа по традиция неадекватно - не го задържа заради имунитета, но не докосва и придружаващите го агресивни охранители, които са без имунитет. Националната агенция за приходите не забелязва драстичните несъответствия между официалните доходи на депутати от „Атака“ и демонстрирания от тях луксозен живот. Прокуратурата пропуска покрай ушите си проповядването на „дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност“, както пише в Наказателния кодекс. Съветът за електронни медии не само е лицензирал този канал, но и не смята проповядването на изредените неща от екрана за достатъчно, за да му отнеме лиценза. За съда вече стана дума.

На този фон предупреждението на Сидеров, че ограничаването на депутатския имунитет при такава прокуратура е опасно, може да звучи дори разумно. Само преди година и половина прокуратурата образува производство за държавна измяна срещу президента и възложи на ДАНС проверка на държавния глава, което е в пълно противоречие с конституцията. На всичко отгоре поводът за това бе смехотворен сигнал от Николай Бареков. Сега обаче всички говорят за Волен Сидеров, неговия имунитет и предстоящото му задържане. Той може и да си го е заслужил, но формалното приключване на този конкретен казус няма да реши нито един от осветените проблеми. Симптомът ще бъде отстранен, но причините ще си останат непипнати.