Силата на Европа
25 август 2012В следвоенната история понятието Европа беше една мечта. Мечта за мирен, денационализиран континент без граници. Осъществи ли се тази мечта?
С Европейската общност за въглища и стомана най-напред, а после и с Европейската икономическа общност започна да се гради една все по-сплотена, но и свърхрегулирана икономически Европа. Молохът Брюксел беше този, който произвеждаше планини от масло и мляко. Но неговото съществуване допринесе същевременно за премахването на исконните вражди. От друга страна, тази Европа - Западна Европа - свършваше до една стена и телени заграждения. Източна Европа беше под съветско господство. Изглеждаше, че конфликтът Изток - Запад циментира разделението на континента и заличава мечтите за Европейска федерация.
Кратък поглед назад
В началото на 90-те години - с разпадането на комунистическите режими в Източна Европа - настъпи неочакван поврат. Изведнъж се сбъднаха мечти, които човек дори не се осмеляваше да мечтае. Да, беше трудно. И трудности продължава да има. ЕС е твърде голям. От политически съображения Съюзът прие прибързано в редиците си икономически слаби и недостатъчно демократизирали се страни. Тази стъпка доведе до увеличаване на разликите, вместо да допринесе за изравняването им.
Идеята, че посредством обща валута могат да бъдат премахнати вътрешните структурни пречки, бе разбираема от икономическа гледна точка. Спорно беше обаче дали тази идея ще допринесе за политическата интеграция на ЕС. И само малко по-късно тя действително се оказа погрешна. Въпреки това днес в Европа се живее значително по-комфортно, в сравнение с времената на конфронтацията между Изтока и Запада.
А кризата?
Да, разбира се, кризата! Дълговата криза всява страх. Преди всичко в тези държави, които са затънали в рецесия, безработица и социални съкращения. Вече е станало клише, че Европа излиза по-силна след трудни времена. Но ЕС действително става по-силен в трудни времена. В сравнение с голямото предизвикателство на промените през 90-те години, сегашната криза е само още едно, по-дребно изпитание. Това би следвало да осъзнаят всички онези, които пророкуват сега разпадането на Европа и края на еврото.
Ето защо германският дебат за коренна промяна на политическия курс за преодоляване на дълговата криза е абсурден. Подобни промени са възможни само когато всичките 27-страни членки ги желаят. Това означава обаче, че срещу кризите не можем да се борим систематично, можем само да ги овладяваме с извънредни, спешни мерки.
Алтернатива няма
Нищо не може да върне Европа назад. Нито бюджетната мизерия на Гърция, нито изолационната политика на британско правителство, нито възникналите нови проблеми и нови спънки.
Алтернатива няма. Ние трябва да живеем с тази трудна, разтърсвана от кризи и все пак силна Европа. Тя е толкова свободна, толкова мирна и толкова отворена, колкото не е била никога преди.
АГ, ЗЦ, ДПА, К. Кистер, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева