Силният Путин и бремето на миналото

В своята вчерашна пресконференция (19.12.), продължила повече от четири часа, руският президент Владимир Путин потвърди, че приетият ден по-рано от Държавната дума закон за амнистия ще важи и за изпълнителките от "Пуси Райът", както и поне за една част от задържаните за изстъпленията на площад "Болотная" през май 2012 година. Амнистията обхваща и активистите на "Грийнпийс", срещу които в Русия няма да бъдат предприемани повече съдебни действия.

Същинската сензация обаче лъсна чак в края на тази твърде продължителна и доста скучна пресконференция на президента, в която по традиция той прави политическа равносметка на отминаващата година. Владимир Путин обяви, че ще помилва бившия шеф на "Юкос" Михаил Ходорковски, който прекара 10 години затвора. Явно Путин не се е шегувал, защото днес (20.12.) Ходорковски вече е на свобода.

Така с един замах руският президент обезсили някои от основните критики към правителствената си политика от последните години. Най-вече Западът критикуваше много усърдно задържането на Ходорковски, на изпълнителките от "Пуси Райът"и на екипажа на "Арктик Сънрайс" от "Грийнпийс", превърнали се в символ на политически мотивирания съдебен произвол, а оттук и в пречки за подобряване на сътрудничеството с Русия.

Факторът Сочи

Очевидно е, че руският президент иска да натрупа няколко точки на Запад, особено преди Олимпиадата в Сочи, която ще се проведе през февруари 2014. Той се стреми да подобри имиджа на Русия в света и да я покаже от най-добрата ѝ страна. Оспорваните и отдавна осъдени от Запада арести на политически противници и критици на Путин представляваха сериозна пречка за това.

Същевременно обаче не бива да мислим, че натискът на Запада или пък дори някаква слабост на Путин са го накарали да прояви милосърдие спрямо Ходорковски, "Пуси Райът" и екипажа на "Арктик Сънрайз". Основният мотив е друг: в момента Владимир Путин се чувства на върха на своята власт (както в родината си, така и в международен план) и от тази позиция той се опитва да се освободи от обременяващия го политически товар.

Успехите на Путин за 2013

Сноудън, Сирия и Украйна: от гледна точка на Путин това са неговите най-големи външнополитически успехи през 2013 година. И в самата Русия неговата власт е неоспорима: той държи в ръцете си здраво целия държавен и властови апарат, основните икономически играчи и медиите. Освен това неговата политическа програма, изтъкана от национално-консервативни идеи, среща одобрението на голямата част от руското общество. Тя представлява стабилен фундамент за неговата власт, дори и ако икономическата стагнация стане повод за орязване на социалните придобивки за руснаците.

Сега, с обявената амнистия и помилването на политически противници и критици, Путин разчиства терена от ненужни реликви от миналото. Всъщност засегнатите и без това скоро щяха да се окажат на свобода: Ходорковски през август 2014, а Толоконникова от "Пуси Райът" дори няколко месеца по-рано - през март 2014. Въпреки това обаче с демонстрираното си милосърдие Путин може само да натрупа още повече точки в актива си през тази така успешна за него 2013 година. За някаква смяна на политическия курс обаче и дума не може да става.