Сирия: в чии ръце е ключът?
6 юни 2012"Съучастие в убийство" - така звучи обвинението, отправено от германския евродепутат Вернер Шулц към руския президент Путин, по повод клането на жени и деца в град Хула. "Русия всячески защитава тази диктатура. Изобщо Русия прави всичко за защитата на диктатурите по цял свят", казва Шулц.
И все пак: не бива Москва назидателно да се сочи с пръст, за да бъде приобщена към сътрудничество в кризисния мениджмънт, смята директорът на фондацията Наука и политика Фолкер Пертес: "Политически недалновидно е да разпъваш някого на кръст, ако искаш той да стане част от решението", казва той.
Защо Москва е сърдита?
Защо досега Москва блокира резолюцията на Съвета за сигурност на ООН срещу Сирия? Една от основните причини е десетилетното партньорство с последния останал съюзник на Кремъл в Близкия изток. "Освен това чувствата на руснаците бяха силно накърнени от Запада след приемането на решаващата резолюция за Либия", казва Бенте Шелер, ръководителката на бюрото на фондация Хайнрих Бьол в Бейрут. След като Русия даде зелена светлина за създаването на охраняема въздушна зона над Либия за защита на цивилното население, НАТО и арабските му партньори значително надвишиха правомощията си. Експертката по въпросите на Сирия смята, че изгубеното доверие на Москва не може да бъде възстановено лесно.
Фолкер Пертес назовава и друга причина за поведението на Москва: руските интереси в региона. Русия би могла да договори ползването на военноморската база Тартус и със следващото правителство, убеден е Пертес: "Въпросът е кога руското ръководство ще бъде на мнение, че без Асад налагането на руските интереси ще бъде по-лесно, отколкото с него".
Според Петерс Западът трябва да убеди московското ръководство, че ролята му в решаването на конфликта няма да бъде поддържаща, а водеща. Вълшебната думичка при този вариант е "йеменското решение". Тоест Асад и приближените му отиват в изгнание и предават властта на един заместник на Асад. След това ООН и Арабската лига посредничат в диалога между всички политически групи в Сирия. Критиците на този вариант обаче се опасяват, че Асад ще остане ненаказан. Да, обаче гражданската война би била предотвратена, контрират привържениците на "йеменското решение".
Покерът продължава
В преговорите за решаване на сирийския конфликт Китай и Иран свирят втора цигулка. А покерът продължава и никой от актьорите не иска да излиза на аванс-сцената. Както пояснява Бенте Шелер: "Докато Русия сигнализира еднозначно, че няма да участва в акция на Съвета за сигурност на ООН, останалите актьори ще се чувстват сравнително добре. Защото не трябва да си задават въпроса как биха провели подобна интервенция".
Автор: Т. Колман, К. Цанев, Редактор: М. Илчева