В Русия: всеки може да бъде обявен за “чуждестранен агент“

Русия затяга медийните си закони. Досега неудобни неправителствени организации и медии, финансирани от чужбина, можеха да бъдат класифицирани като „чуждестранни агенти". След промяна на медийния и информационен закон в страната, частни лица, в това число и журналисти, могат също да бъдат обявени за чуждестранни агенти.

Кой ще да бъде засегнат? 

Най-важният въпрос е кого ще засегне новата регулация. Процедурата е следната: първо една медия или НПО трябва да бъде класифицирана като чуждестранен агент и да бъде включена от властите в съответния списък. Достатъчно основание е дадената медия или организация да е получила дори и малка сума от чужбина. Антикорупционният фонд на Алексей Навални, например, беше обявен за чужд агент заради приходи от около 2 000 евро. Попадането на дадена медия в списъка с чуждестранните агенти може да се превърне в проблем и за работещите в нея, макар това да не ги прави всички автоматично агенти.  

„Ако пишеш за спорт или музика, тогава няма голям риск да бъдеш включен в списъка с чуждестранни агенти", обяснява председателят на Комисията по информационна политика в Държавната дума Леонид Левин. Руските блогъри на първо време също не попадат под ударите на новия закон, допълва той. Така обаче остава впечатлението, че регулацията ще се прилага избирателно. 

Съвсем друго е, ако някой „пише материали по обществени и политически теми. Тогава рискът е налице", признава Левин, който уточнява, че изразявал само "лично мнение". Две руски министерства - на външните работи и на правосъдието - ще се произнасят по всеки отделен случай. 

10 медийни компании и 74 НПО-та

Министерството на правосъдието на Русия числи десет медии към списъка си с чуждестранни агенти. Сред тях са американските „Гласът на Америка", "Радио Свободна Европа/Радио Свобода", телевизионният канал „Currenttime.tv" и други. Германски медии, в това число „Дойче Веле", не попадат сред „чуждестранните агенти".

Към момента 74 руски неправителствени организации са класифицирани като „чуждестранни агенти". Те често биват проверявани от властите, а за нарушения се предвиждат глоби или дори закриване. Размерът на глобите за частни лица все още не е ясен.

Натискът се засилва

След преизбирането на Владимир Путин за президент през 2012 година натискът върху медиите и неправителствените организации в страната се засилва. Същата година Русия задължи със закон НПО-тата да се регистрират като „чуждестранни агенти", когато са финансирани от чужбина.

През 2017 действието на закона беше разширено и с медиите - по примера на американския закон FARA (Foreign Agent Registration Act, бел. ред.). Руските регулации обаче сериозно се различават от американските, защото FARA е приет през 1938 година специално като мярка срещу нацистката пропаганда.

В Русия законът стана повод за затварянето на няколко големи неправителствени организации в страната. Последният пример за това е решението на Върховния съд на страната от края на октомври за закриване на реномираната правозащитна организация на Лев Пономарьов.

„Правен абсурд"

Малко преди третото и последно четене на закона Дуня Миятович, комисарката по човешките права на Съвета на Европа, се опита да убеди руският парламент да не приема промените. Те са „истински удар върху медийната свобода и възможността на хората да получават и разпространяват информация". От Обществената палата, близък до Кремъл консултативно-съвещателен орган, определиха стъпката като „много необходима с оглед на дейностите на Запада". 

Михаил Федотов, който до октомври тази година беше председател на Обществената палата, гледа критично на промените в закона. „Да класифицираш частни лица като масови медии е правен абсурд", казва той.