За да не отиде властта в ГЕРБ/ДПС: Какво да се прави сега?

Предложението за кабинет на Слави Трифонов и начинът, по който то беше направено, предизвикаха почти всеобщо недоумение и неодобрение. В числови изражения, по данни на Алфа рисърч, в предаването “Референдум” цели 67.5% от гражданите смятат, че ИТН е трябвало да предложат правителство след диалог с ДБ и ИСМВ. Само 25,5% считат, че Слави е трябвало да действа сам.

Разочарованието не е случайно, а отразява разминаването с очакванията на хората да се създаде управление на промяната: стабилно мнозинство, което да прокарва приоритети на партиите, които бяха избрани с това искане. Конкретните причини за разочарованието са следните:

Не е ясно на чии гласове ще разчита предложеното от Слави правителство

Трифонов явно желае да сформира ад хок мнозинства по различни въпроси. За мажоритарната система с ГЕРБ, за запазването на Иван Гешев - с ГЕРБ и ДПС, за астронавтите - с кого ли не и т.н. Такава парламентарна конструкция дава реална възможност за подмяна. Накрая може да се окаже, че всъщност управляват “партиите на статуквото”, а ИТН прокарва мажоритарни избори и други политически екстри.

Не е ясна управленската програма

Изброените от Трифонов “приоритети” не съдържат очевидно необходими неща, като имунизацията, справянето с пандемията, възстановителния фонд на ЕС, зелената сделка, доходите, пенсиите и пр. Няма го и отстраняването на Иван Гешев, която заявка се появи само седмица преди изборите в интервю на Трифонов за френски вестник. За сметка на това, обаче, в приоритетите има авангардни идеи като един милион таблета за учениците и двама български плюс един македонски астронавт. В най-добрия случай подобна “програма” може да бъде интерпретирана като покана за разговор с други партии. Проблемът е, че ИТН всъщност не искат да разговарят с никого.

Нов Борисов?

Трифонов дойде на политическата сцена със заявка да сложи край на “модела Борисов”. Вярно е, че Борисов вече не е на власт, но това не означава автоматично, че моделът му на управление е променен. Напротив, Слави изглежда следва примера на ранния Борисов - еднолични решения, персоналистка концентрация на власт в партията, правителство на малцинството. Разликите са в това, че ИТН имат само 24% подкрепа от електората, докато през 2009 г. ГЕРБ имаше доста повече. Като цяло, обаче, мнозина са разочаровани от сходствата в начина на правене на политика между двамата политици, които се появиха на гребена на популистка вълна.

Силен привкус на НДСВ

Другият проблемен елемент от модела „Борисов“, който ИТН би трябвало да избягва, е инкорпорирането в управлението на определени политико-икономически кръгове. Ако Трифонов беше казал преди изборите, че ще предложи управленски екип от НДСВ, начело с Николай Василев, мнозина биха се озадачили.

И тук не става дума за персоналните качества на кандидат-премиера или за дипломите на младшия състав, а за самата схема, лъхаща на “тройна коалиция”, която изглежда направена, за да привлече части от БСП и най-вече ДПС в управлението.

С този ход Трифонов започва да изглежда като човек, който се опитва да влезе втори път в една и съща река. Реката на НДСВ е безвъзвратно изтекла, обаче. И този опит раздухва спекулациите, че упражнението е с една-единствена цел: да включи ДПС във властта.

Има ли път напред?

Страната е на крачка от задълбочаване на политическата криза. Ако нищо не се промени в поведението на партиите, e вероятно да се стигне до нови избори. Възможни са и екзотични комбинации, в които уж Слави държи правителството, но управлението преминава към ГЕРБ и ДПС. И двата варианта са подмяна на вота и от април, и от юли. Затова е добре партиите на промяната да се върнат към посланието на избирателите си. Тълкуването на това послание е единственият път към по-трайно и по-ефективно разрешаване на политическата криза.

Преди изборите анализатори твърдяха, че какъвто и да е резултатът, ИТН ще трябва да съставят правителство. ИТН, обаче, не може да състави какво да е правителство. Безспорно е все пак, че ИТН трябва да имат водещата роля и да инициират разумен процес на съставяне на ново управление - те имат 65 места, докато ДБ и ИСМВ имат общо 47 места в новото НС. Не е необходимо всички партии да участват с министри, но е абсолютно задължително програмата на правителството да бъде договорена.

Също така трябва да е ясно кой е в управлението и кой е в опозиция в парламента. Най-голямата подмяна би станала, ако уж се гласува “правителство на промяната”, а решенията му са вземат от странни мнозинства, които повечето граждани най-вероятно смятат за нелегитимни.

Нелегитимните мнозинства

За съжаление в новия парламент има богати възможности за формиране на проблемни и нелегитимни мнозинства, които имат над 121 гласа, но които хората не биха одобрили за управляваща коалиция. Ето най-очевидните примери:

1) ИТН и ГЕРБ. Една такава “голяма” коалиция e математически възможна, но би била приета като скандал и отрицание на всичко, заради което ИТН се появиха на политическата сцена;

2) ИТН, ГЕРБ, БСП - тук скандалът би станал още по-голям. Освен самодискредитация на ИТН, този вариант би бил труден и за БСП, които се позиционираха като опоненти на ГЕРБ най-вече през 2020 г.;

3) ИТН, ГЕРБ, ДПС - добавянето на ДПС към “голяма коалиция” между първите две партии само влошава нещата. ИТН ще бъдат с право обвинявани, че се съюзяват с модела “Борисов” в неговата цялост и просто стават елемент от него;

4) ИТН, ГЕРБ, БСП, ДПС - При този вариант ИТН се отказва от идеята си да бъде опозиция на “статуквото” и се присъединява мощно към него;

5) ГЕРБ, БСП, ДПС - “Системните партии” формират мнозинство за управление. Това ще е най-късият път към масови протести;

6) ГЕРБ, ДПС, ДБ, ИСМВ - Невъзможен вариант заради избирателите на ДБ и ИСМВ;

7) ГЕРБ, ИТН, ДБ, ДПС - избирателите на ИТН и ДБ биха наказали тежко своите партии (и с пълно основание);

8) ГЕРБ, ИТН, БСП, ДБ, ДПС - коалиция “всички на масата”, която не би била одобрена от почти никой избирател.

Големият риск в следващия парламент е, че дори и да се състави някакво управление “на промяната”, може да се случи така, че всъщност управляващи стават някои от гореизброените проблематични мнозинства.

Как да се възстанови парламентаризмът

Единствената гаранция подобни нелегитимни мнозинства да не се наложат, е правителството да има ясен политически гръбнак. Този гръбнак може да бъде формиран от трите партии ИТН, ДБ и ИСМВ, които заедно имат 112 места (т.е. близо са до 121). Но най-важното е, че действайки като блок, те ще бъдат ефективна пречка пред “отмъкването” на властта от някои от проблематичните мнозинства.

 Действайки заедно, те биха могли да договорят и принципна подкрепа - най-вероятно от БСП - за определени политики, срещу приемането на някои от програмните елементи на социалистите. Това е и смисълът на парламентаризма - да договаряш с политически партньори подкрепа за политики, които са в интерес на избирателите. В това договаряне няма нищо мръсно, нито пък става въпрос за “порции” или кресла. То е основата на демократичната политика.

Партиите на промяната говорят много за “възстановяване на парламентаризма”. Това възстановяване не може да стане без принципни взаимодействия между тях в парламента. Принципните взаимодействия се наричат “коалиции”, но тъй като това у нас се е превърнало в мръсна дума, може да се ползва и друга. Макар че опитите да се измисля колелото отново обикновено са само загуба на време.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.