Сладкият живот на некоронованите крале

Съвсем наскоро френският президент Франсоа Оланд беше похвален от контрольорите на Държавната сметна палата, защото през първата си година във властта икономисал цели шест милиона евро на данъкоплатците - не само от разходите за вино и банкети за чуждестранните гости, но и от парите за цветя, пътувания и др. Всъщност Оланд изобщо не е бил принуден да затяга сериозно колана. С годишен бюджет от 102,9 млн. евро, той все още има право да харчи двойно повече от английската кралица.

Това е френският рай

Всъщност до 2008-ма разходите на френските президенти не подлежаха на никакъв контрол. Сменящите се мнозинства в парламента гласуваха бюджетите им, без много-много да питат. Смяташе се, че просто не бива да се гледа в портмонето на държавния глава. И до днес обаче държавният глава се чувства вероятно като богоизбран, защото пред него винаги върви лакей с черна ливрея и бели лъскави ръкавици, за да оповести високо и отчетливо: "Мonsieur le President de la Republique!" Журналисти, които тъкмо са му посветили уводни заглавия като "Оланд - един човек без способности", стават на крака, щом президентът влезе в залата за пресконференции. Министрите също стават чинно, щом се появи мосю президентът на Републиката.

Франсоа Оланд, който по време на предизборната борба беше решил, че ще продължи да се държи "нормално" и на високия пост, междувременно усеща все по-голямо удоволствие от оказваните му почести. Когато през 2007 Никола Саркози набързо сложи ръка на разположената недалеч от Версай резиденция Ла Лантерн за лична употреба (макар че по традиция тя се ползва от министър-председателя на страната), Оланд все още осмиваше лошите маниери на държавния глава. Сега обаче и той самият се присламчи към имението с тенискортове и плувен басейн. На контрольорите на Сметната палата подобно нещо никак не им допада. Въпреки че те го похвалиха за направените от него икономии, в последния си доклад го приканиха най-сетне да върне резиденцията на традиционния ѝ ползвател. Само че в случая става дума за традиции, а не за законови разпоредби. А традициите могат и да бъдат променяни...

Президентите на Франция освен това имат право сами да определят как да се ползват т.нар. президентски резиденции в Брегансон на Средиземноморското крайбрежие, и в Марли Ле Роа край Рамбуйе, където се намират и ловните имения на президентите, също както и имението в Сузи ла Бриш. В същото това имение Митеран навремето оставяше извънбрачната си дъщеря Мазарин, която взимаше там почти всеки уикенд уроци по езда. Френските данъкоплатци тогава дори и не подозираха, че Митеран издържа на техни разноски и второто си семейство. Но дори и когато това се разчу, нямаше протести. Навремето пък, когато бившият германския канцлер Шрьодер разказа на съпругата на бившия френски президент Ширак, че когато лети с държавния авиоотряд до някаква своя частна цел, е принуден да заплаща разходите от собствения си джоб, френската първа дама заявила: "Това е ужасяващо". Съпругът ѝ Ширак пък беше допълнил: "След някоя и друга година и при нас ще е така."

За любимото сирене на президента все ще се намерят пари

И наистина: от 2008 насам Сметната палата има известни правомощия да контролира бюджета на Елисейския дворец или по-скоро да помага да се слага ред в разходите. Новият президент Оланд обаче не е принуден да затяга особено колана. Той обеща, че ще продължи да пести, но не трябва да се отказва от любимото си сирене, което предшественикът му Саркози беше махнал от президентското меню. Както заяви приятелката на Оланд в едно интервю, "в крайна сметка, Франсоа е длъжен да спазва личната си диета".

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева