След Grexit - Brexit?

Откакто през май британските консерватори бяха преизбрани, членството на Обединеното кралство в ЕС се превърна в тема номер едно. Премиерът Камерън обеща да насрочи референдум по въпроса - най-вече с цел да успокои част от своите депутати, които са особено чувствителни, когато става дума за Брюксел. Очаква се референдумът да бъде проведен в края на 2017 година. Странното е, че бизнесът и финансовият свят във Великобритания, които обикновено имат топла връзка с консерваторите, не искат страната да излиза от ЕС.

Самият Камерън също предпочита страната му да остане в ЕС, но в същото време настоява за реформи и за предоговаряне на някои от условията. Седмици наред британският премиер обикаля из Европа, за да агитира за своите реформаторски идеи. В момента обаче въпросът за британското членство в ЕС остава на заден план. Просто защото Евросъюзът си има куп други, много по-големи грижи: кризата в Гърция, драмата с бежанците, напрежението с Русия.

Гърция - коз в ръцете на антиевропейците

„В Брюксел никой няма акъл да се занимава с Великобритания и нейните искания за реформи”, казва Фабиан Зюлег от брюкселския мозъчен тръст European Policy Center. „Когато се оправим с другите кризи, тогава ще мислим за англичаните”, обяснява Зюлег. Той е категоричен, че бързи реформи не могат да се очакват. Просто защото за реформи се иска волята на „големите играчи”: „Германия, например, която трябва да се съсредоточи по въпроса, но в момента е прекалено заета с Гърция. Но до референдума има още доста време. Ако гръцката криза се реши без излизане на страната от еврото, всичко това няма да окаже кой знае какво въздействие върху нагласите във Великобритания”, смята Зюлег.

Други анализатори обаче са на съвсем различно мнение. Те твърдят, че резултатът от гръцкия референдум ще подсили лобито на антиевропейците в Обединеното кралство. „Вотът на гърците ги доближи до излизане от еврозоната. А пък ако Гърция напусне и ЕС, Камерън ще има в ръцете си нож с две остриета”, обяснява Рем Кортевег от лондонския Centre for European Reform. Според него заплахата, че Гърция може да излезе от еврозоната и дори от ЕС, от една страна усилва позициите на Камерън в предоговарянето на отношенията между Лондон и Брюксел. От друга страна обаче тя дава силен коз в ръцете на онези британци, които смятат, че страната им трябва да напусне ЕС. Техният аргумент: "Ето, видяхте ли, че европейската идея не функционира. Защо да сме част от един толкова отслабен съюз?".

И наистина: развоят на гръцката криза, непрекъснатите насрещни обвинения и политически авантюри, сериозно разклатиха конструкцията на име ЕС. „За пръв път в живота си се питам дали пък европейският проект вече не е дотолкова увреден, че да не може повече да се възстанови", тревожи се роденият в Гърция актьор и автор Алекс Андреу. И разказва как негови британски приятели, които иначе са поддръжници на европейската идея, сега решили да гласуват за излизане на Обединеното кралство от ЕС - именно заради развоя на гръцката криза. И най-вече заради начина, по който европейските институции подходиха към Атина.

Повратни дни

Сегашната криза оказва въздействие и върху британската икономика, казва Саймън Уокър, председател на Institute of Directors, организация на британски работодатели. „След като гърците казаха „не”, кризата навлезе в нов етап. Ако Гърция напусне еврозоната, това ще засегне и редица британски фирми”, твърди Уокър и цитира британски бизнесмени, според които излизането на Гърция ще разтърси цялата еврозона и евентуално ще повлече след себе си и други слаби средиземноморски икономики.

„ЕС преживява трудни времена”, обобщава Рем Кортевег от лондонския Centre for European Reform. „Европейската интеграция досега беше еднопосочна улица. След референдума в Гърция обаче този принцип вече не важи. Ако Гърция излезе от еврото, логично ще възникне въпросът: кой ще е следващият? А вероятността да се стигне до Brexit - тоест, британците да напуснат ЕС, още повече отслабва европейската конструкция", смята експертът.