1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

След Кадафи - и Асад?

АГ, ФАЦ, КДФ, С. Гяуров, Б. Рачева23 август 2011

Без военната намеса на Запада, Кадафи щеше все още да държи юздите. Демонстрантите в Сирия нямат такива могъщи съюзници. И все пак Асад изпада в растяща изолация и дните му, по всичко личи, са вече са преброени.

https://p.dw.com/p/12LhZ
Асад губи игратаСнимка: picture-alliance/dpa

Клаус-Дитер Франкенбергер анализира на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг":

Не само Америка и Европа искат оттеглянето на сирийския дитатор. Саудитска Арабия - всичко друго, но не и пример за демокрация и гражданско участие -също осъжда действията на сирийския режим. Управниците в Риад едва ли са се загрижили за демонстрантите. Това, което ги накара да се задействат, са хегемониалните претенции на Иран в региона и открилата се сега възможност за отслабване на иранско-сирийската ос.

Syrien Assad Interview TV
Пространството се стесняваСнимка: dapd

Геополитическият ефект

Сега, когато удари часът на Кадафи, около Асад става още по-самотно. Затова сирийските демонстранти, които и досега не се уплашиха, ще станат още по-активни. Асад няма бъдеще. Не се знае само колко бързо ще се разпадне апаратът му и колко дълго ще успее той да се задържи.

И какво ще стане след това. Неизбежно възниква въпросът за геополитическите последствия - вж. Иран - и въздействието върху регионалната стабилност. Отслабването на Асад накара вече радикалните палестинци да се замислят къде да насочат лоялността си - може би занапред не към Сирия, а по-скоро към Египет. Още повече, че след свалянето на Мубарак антиизраелските настроения там се усилват и за мнозина студеният мир с Израел не струва (вече) нищо. Това е причината, поради която в Израел продължават да оплакват Мубарак и следят със загриженост промените в арабския свят. Автократи като Мубарак се интересуваха от властта си, гарантираха стабилността и се погаждаха с Израел.

Израел натясно

Kairo Plakat Präsidenten Mubarak Strick um den Hals
Кой плаче за Мубарак?Снимка: picture alliance/dpa

Тази конфигурация не съществува повече или няма да бъде така силно изразена, дори ако приемем, че египетските генерали, които поддържат все така тесни отношения с Америка, не желаят открита конфронтация с Израел. Затова е нежелателно ситуацията на Синайския полуостров да се изостри и да възникне вакуум, от който биха могли да се възползват ислямските терористи. Последният граничен инцидент показва колко бързо може да ескалира политическата възбуда в Кайро. Мюсюлманското братство само това и чака.

В известен смисъл за Израел положението става още по-трудно. Би било опасно да се открива нов фронт отвъд правото на самоотбрана. Сега е време за благоразумна предпазливост - и за смели жестове.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми