След конфуза в Лондон: колко струва един точен въпрос?

Анализ на Татяна Ваксберг:

Въпрос, уцелил десятката, може да струва три и половина милиона лева. Примерът е буквален: след като в Лондон вдигнаха кръвното на Борисов с един неприятен за него въпрос, а медиите в София подкрепиха правото на такъв въпрос, премиерът реши да напомни колко пари предоставя кабинетът на българските медии. Тоест, да каже колко много биха загубили водещите телевизии и радиа, ако продължават да подкрепят хора с въпроси като този в Лондон.

Според справки, публикувани в единния информационен портал за структурните фондове на ЕС, различни български министерства са предоставили на БНТ, БиТиВи, Нова телевизия, България Он Еър, БНР, Дарик Радио, Радио Фокус и други медии общо 3 586 777 лева. Всички тези пари са раздадени без търг, защото Законът за обществените поръчки не предвижда такова изискване. Разпределянето на тези средства се извършва по преценка на ръководството на съответното министерство. Както уточнява ClubZ, който пръв съобщи новината, през август 2015 правителството е спряло да публикува справки за парите, раздадени на медии по оперативните програми, но сега изглежда е решило наведнъж да предостави липсващата информация за последните месеци.

"Г-н Борисов, кого виждате в огледалото?"

Новината идва на фона на лек медиен дискомфорт за премиера Борисов. Миналата седмица на среща с българската общност в Лондон той беше попитан дали когато се погледне в огледалото, не вижда Делян Пеевски - депутата от ДПС, чието име се използва метонимично за обозначаване на загадъчно забогатяване, търговия с влияние и срастване на политиката с престъпността. Премиерът не можа да отговори на този въпрос и затова изброи успехите на правителството в борбата срещу контрабандата. Записите от срещата вече бяха качени в Ютюб и бяха събрали над 200 000 гледания, когато екипът на Борисов окачестви този и други неудобни въпроси от събитието в Лондон като провокация, сценарий на партийни активисти и дело на “компроматната машина” на ДС от учебниците на КГБ.

Правителствените оценки се радикализираха още повече, след като традиционните медии също започнаха да обсъждат конфузната за Борисов ситуация, при това с неприкрита симпатия към българите, задали въпросите. В интервю за Нова телевизия медийният съветник на премиера Севдалина Арнаудова попита “кого виждат в огледалото собствениците на БиТиВи и Нова след среща с Пеевски” - намек, че ръководствата на двете медии са също толкова компрометирани от контактите си с въпросния бизнесмен, колкото и министър-председателят. И че при това равновесие в размера на дискредитирането едва ли е уместно телевизиите да се солидаризират с човека, задал въпроса в лондонската зала, вместо с по-близкия им в морално и материално отношение премиер.

Инцестната връзка между власт и медии

Публикуването на справките за парите е част от същия този правителствен отговор към медиите, само че доразвит: внимавайте с кого се закачате, за да не ви оставим без пари. Предупреждение, което и без друго не може да бъде забравено. Не и откакто медиите доброволно влязоха в бизнес-отношения с изпълнителната власт, вместо да заложат на доверието в пазарните механизми и професионалната етика.

Правителството на Орешарски беше първото, което използва за политически цели справките за изплатените на медиите пари. През юли 2013, в разгара на протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, кабинетът публикува първите такива данни. Тогава се оказа, че от 2007 до 2013 година правителствени източници са предоставили на медиите над 66 милиона лева по комуникационните планове на различни европейски програми. Това беше и първото документно доказателство за инцестна връзка между власт и медии. Публикациите играеха двойната роля на предупреждение към медиите (няма да получите и лев, ако подкрепяте протестите) и на дискредитиране на политическия предшественик (медиите пишат добре за Борисов не защото той има харизма, а защото си плаща). Имаше и трета, далеч по-важна за тогавашното време цел - да се отклони вниманието от кабинета, който се дискредитира с Пеевски още преди да е започнал да работи. И който - нека напомним - продължи да финансира медиите точно така, както го беше правил и първият кабинет на Борисов. И както сега прави и вторият. И както ще прави всеки следващ, ако европейските фондове продължат да съществуват и да се присъждат на тъмно, вместо с конкурс. Дотогава всяко възмущение на българин от чужбина ще прилича много повече на журналистика, отколкото въпросите на професионален журналист, зададени на премиера в някое скъпо софийско студио.