След смъртта на Арафат

Ясен Арафат беше неоспоримият лидер на палестинците. По негово време събитията в Близкия Изток имаха не една и две драматични кулминации. Един от съдбоносните дни за региона беше 28 септември 2000. Тогава израелският премиер Ариел Шарон направи изненадващо за мнозина посещение на Хълма на храма. По време на разходката му из едно от най-светите места за мюсюлманите той бе придружаван от група тежко въоръжени бодигардове. За тях изненадващото посещение на джамията "Ал Акса" представляваше чиста провокация - не толкова религиозна, колкото политическа, защото така тогавашният израелски премиер Шарон предяви претенциите на страната си над източната част на Ерусалим, която е смятана за палестинска.

Реакцията на палестинците не закъсня. Първо имаше демонстрации, после започнаха да летят камъни, а накрая се стигна и до нападения с оръжия и бомби. Родена беше втората палестинска интифада. Близо 4,5 години палестинци и евреи се биеха непримиримо помежду си, убити бяха над 500 израелци и около 3 500 палестинци. Сред убитите беше и тогавашният министър на туризма Рехавам Зееви, който през януари 2001 беше застрелян от палестинците.

"Мнозина искаха да се отърват от Арафат"

Израелците настояваха убиецът на политика да им бъде предаден, палестинците обаче отказаха. В отговор на това през декември 2001 израелски бойни хеликоптери обстрелваха площадката за кацане на хеликоптера на Арафат в главната квартира на палестинската автономия в Газа. Година по-късно израелското правителство забрани на палестинския лидер да участва в коледната църковна служба във Витлеем. В края на 2002 Шарон обяви Арафат за държавен враг на Израел. Израелски войски отново обстрелваха главната квартира на Арафат в Газа, която беше почти изцяло разрушена. Независимо от това Арафат остана в тамошния си кабинет в продължение на няколко седмици.

Тези събития показаха ясно, че палестинският лидер е трън в очите на мнозина. "Не само Израел и САЩ, но и част от вътрешнополитическите противници на Арафат имаха голямо желание да се отърват от него", казва Маргрет Йохансен, политоложка от хамбургския Институт за изследване на мира и политиката за сигурност. "Арафат пречеше на мнозина. Затова го обсадиха и подложиха на сериозна заплаха", казва тя.

Според Йохансен, Арафат е бил мразен от израелците най-вече заради едно: категоричната му воля да осуети политическото разцепление на палестинците: "Той се стремеше с цената на всичко да избегне изолирането на отделни крила в палестинския лагер, което би довело до тяхното радикализиране. И това му се удаде."

Когато тежко болният Арафат почина в една парижка болница на 11 ноември 2004, мнозина палестинци смятаха, че техният президент е бил отровен. Тази теза не беше нито окончателно доказана, нито пък отхвърлена и от последните токсикологични изследвания. Според Йохансен обаче теорията за убийството не е немислима. През 1997-ма в йорданската столица Аман израелските тайни служби Мосад направиха например /неуспешен/ опит да отровят един от ръководителите на Хамас - Халед Мешаал. "Твърди се, че в средите на Мосад не изпитват никакви морални скрупули в това отношение", казва още Йохансен. Но това естествено не е доказателство, че Арафат е бил отровен.

Абас и натискът на Запада

"Разкриването на причината за смъртта на Арафат обаче не е най-важният проблем", твърди палестинският политолог Басем Зубайди в разговор с Дойче Веле. По-важно, според него, е това, че Арафат е бил принуден да се оттегли от политическата сцена. "Това даде на Израел възможност да притисне палестинците, за да си изберат по-умерен лидер - а именно Махмуд Абас."

"Абас не успя да се наложи срещу израелците", казва Зубайди. Така в преговорите с Абас, израелците успяха да прокарат своите интереси по редица важни въпроси, още повече, че западните сили не оказваха значителен натиск над тях. "Това остава в сила и до днес. Вярно, водят се преговори, но в същото време продължават масово да се строят еврейски селища в окупираните територии. Паралелно с това постоянно се разширяват правомощията на израелските власти, а заедно с тях и контролът над палестинските земи", допълва Зубайди.

Политоложката Йохансен допълва, че натискът, оказан над Абас, впоследствие е довел до разцеплението между ивицата Газа и западния бряг на река Йордан, както стана ясно най-вече от изборната победа на ислямистката Хамас през 2006 в ивицата Газа. "Западните сили носят голяма част от отговорността за случилото се, поради това, че бяха подложили палестинците на значителен натиск", казва тя. Според нея това е била една от най-сериозните политичеки загуби за палестинците след смъртта на Арафат. "Абас не се противопостави с нищо на западния натиск. Арафат вероятно би го сторил", допълва тя.

Девет години след смъртта на Арафат политологът Зубайди очертава твърде мрачна равносметка. Палестинците страдат от бедност и безработица. Надеждите им за по-добро бъдеще са се изпарили поради безразличието на европейците и американците, а трагичните обрати в арабските революции по всяка вероятност са им отнели и последната частица смелост. Откакто избухнаха размириците в арабския свят, световните медии изобщо не споменават палестинския конфликт. И в политическо отношение в земите на палестинската автономия цари пълен застой. А това, според Зубайди, не предвещава нищо добро за бъдещето. "Не бих бил изненадан, ако след две-три години отново се стигне до кръвопролития", казва той.