Словениjа може, Бугариjа - не!

"Разбрах, че "Феникс" има нови собственици... Няма ли да пуснат информация за медиите?" - за пръв път от десетилетия насам по македонска телевизия може да се чуе реплика на чист български език. Култовият български сериал "Стъклен дом", който върви по македонския Канал 5, вече е сериозна конкуренция на досега доминиращите турски, индийски и сръбски сапунки. Разбира се, "Стъклен дом" е само символ - но важен символ за тенденцията да се ликвидират табутата в македонско-българските взаимоотношения. Защото две десетилетия, след като Македония обяви независимостта си, амплитудите в чувствата между София и Скопие все още са твърде големи.

България да не се натиска

София първа призна независимостта на Македония, при това под конституционното й име. По-късно България стана членка на ЕС и НАТО, но властите в Скопие се отнасят доста резервирано към идеите на София да бъде приятел и лобист за македонските евроатлантически стремежи.

"При нас преобладава мнението, че България не би могла да лобира за Македония в Брюксел. Но една Словения може", казва бившият премиер Владо Бучковски. Негов консултант по евроинтеграцията беше и българският посланик, професор Стоян Денчев. А бившият български външен министър и известен атлантик Соломон Паси, който вкара страната си в НАТО, беше близък със сегашния шеф на македонското правителство Никола Груевски.

Българофилите от ВМРО-ДПМНЕ

След като през 1999-та Любчо Георгиевски подписа Договора за приятелство, двустранните отношения са във възход, смята Бучковски: "След влизането на България в ЕС и НАТО можехме да ликвидираме всички проблеми, напластили се през последните десетилетия. Понеже ВМРО-ДПМНЕ често биваше обвинявана в българофилство, премиерът Груевски се отдръпна от своя български колега-консерватор Борисов", твърди социалдемократът Бучковски.

Бившият македонски посланик в Брюксел Нано Ружин припомня и още нещо: много е важно да се развиват отношенията между интелектуалци, между неправителствени организации, между бизнесмени от двете страни: "Чак след това можем да обсъдим чувствителните въпроси. Досега българската страна мереше всеки проект за договор с някакви нейни си стандарти, които бяха неприемливи за Македония."

Борисов недоволен, Попоски посредничи

Компромисът е направен, властите в София са се отказали от идеята все пак да се сключи договорът за приятелство между двете страни, който не беше подписан миналата година. На фона на разногласията външните министри на двете страни Никола Попоски и Николай Младенов казаха, че доверието не се основава на договори, а трябва да се доизгражда. По този начин Попоски се опита да притъпи недоволството на премиера Бойко Борисов, който не успя да убеди своя колега Никола Груевски, че София не от позицията на силата се опитва да наложи своите възгледи за договора.

В проекта за договор България искаше от Скопие да подкрепи намерението за възстановяване и поддържане на българските военни паметници и гробища в Македония. България настояваше двете страни да не използват езика на омразата, а Македония да не се намесва във вътрешните работи на България с искания за защита на малцинствените права на македонците в България. Македонските забележки по този документ не бяха приемливи за българската страна. Затова договорът беше замразен и най-вероятно така ще бъде и занапред.

Общото между България и Македония

На последната си среща двамата първи дипломати не спестиха темата за защитата на общото културно и историческо наследство и за отбелязването на историческите събития, важни за двете страни, както се изрази домакинът Николай Младенов.

"Какво страшно има в това, че редица хора могат да бъдат част и от нашата, и от вашата, от общата ни история?", каза за Дойче Веле първият президент Желю Желев, който миналата година в Скопие получи престижен орден по случай Деня на македонската независимост. Навремето Желев настояваше пред европейските държавници по-скоро да признаят македонската държава.

"Въпросът е комплексен. Най-безболезненото му решаване е да се създаде съвместна комисия от учени, която да отговори на въпроса кое е общото в историята. Пък после можем и заедно да го отбелязваме, защо не", казва историкът Йован Донев. Донев, който е директор на института Евро-Балкани, смята, че безспорно свързващи са много исторически личности от Средновековието, от ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век, както и от годините на балканските войни.

Кой е пътят за София?

Но не само малките групи от патриотари и националисти пречат на добросъседските отношения. Нека да си припомним, че за 15 години не беше изградена жп-линията между двете столици, въпреки че вече са похарчени около 300 милиона долара.

"Ако не беше ироничната забележка на Борисов отпреди шест години, че ще се загуби в Македония, защото няма нито един пътеуказател за София, може би табелата и до днес нямаше да я има", спомня си бившият премиер Бучковски за разговора с тогавашния софийски кмет. И до днес и от двете страни до общата граница водят обикновени шосета, а не магистрала, както се полага на един от европейските коридори.

Автор: А. Чомоски, А. Андреев

Редактор: Д. Попова-Витцел