Слово за палачинката

ЕС планира поредния разширителен кръг. Той трябва да обхване чак  Западните Балкани - регион, белязан от бедност, корупция и потенциални конфликти. При това не се чуват почти никакви възражения. Предвижда се Хърватия да се присъедини през 2013, последвана малко след това от Македония и Черна гора. Освен това започват преговори и със Сърбия.

В европейската кошара

Европа иска явно колкото се може по-скоро да вкара в кошарата анемичните, все още неукрепнали държави, които се пръкнаха след разпадането на Югославия. Едно благородно намерение; само че е твърде рано за него. На първо време ЕС трябва да се откаже от приема на нови членове. В условията на сегашната дългова криза, която отдавна вече е криза на доверието, ако не и на смисъла от съществуването на ЕС, общността трябва да спре за момент и да се погрижи за собственото си състояние.

Съюзът разполага с аварийна спирачка. Тя е скрита в един много дълъг документ, който бе приет от Съвета на Европа в Копенхаген през 1993. Става дума само за няколко реда, които откриват обаче огромни възможности. ЕС, пише там, трябва да приема нови членове, "само ако това не застрашава ударната сила на европейската интеграция". С други думи, преди всеки разширителен кръг би трябвало да се запитаме: по силите ли ни е това?

Крайно време е Брюксел да се сети за този параграф. Необходимо е ЕС да укрепи своето ядро преди да мисли за разширяване. Защото прекаленото разтегляне крие опасност от скъсване. Също като палачинката: колкото повече я разтегляш по краищата, толкова повече тя утънява в средата, докато в един момент зейват дупки.

Поуките от близкото минало

В сегашния момент разширителният дебат се нуждае преди всичко от прагматично мислене. Разрастване - да, но само когато вътрешното състояние на съюза позволява това. И едва тогава, когато кандидатите са наистина узрели. Още приемът на Кипър, Румъния и България беше прибързан. Желанието за колкото се може по-скорошно заравняване на бездната между Изтока и Запада бе така неудържимо, че общността просто си затвори очите за огромните проблеми на тези страни. Румъния и България бяха проядени от корупция и организирана престъпност, а с Кипър ЕС си вкара в къщата един открит граничен конфликт. Този опит би трябвало да предпази сега Брюксел от нови прибързани стъпки.