Случаят Кунева и ситуацията на чистачите в Гърция
28 януари 2009Гръцката полиция не изключва възможността, зад нападението срещу Костадинка Кунева да се крият лични подбуди. Според адвоката на Кунева Костас Пападакис нападението обаче е извършено от противници на синдиката: "Костадинка Кунева не е имала лични противоречия с когото и да било. Ето защо в този случай бих изключил личен акт на отмъщение. Извършителят трябва според мен да се търси в кръга на онези, които се чувстват засегнати от дейността на синдикатите."
Мизерни условия
Констадинка Кунева, историчка по професия, работи години наред във фирми за поддържане на чистотата. Този бранш е един от най-ниско платените в Гърция. В него са заети предимно мигранти и нелегални надничари. Стави Салуфаку, ръководителка на атинския работнически синдикат: "Една чистачка получава средно нето по 570 евро на месец. Към тях има надбавка за вреден труд, която обаче се изплаща само ако продължителността на работния ден е повече от 6 часа. Ето защо повечето работодатели въвеждат 5 и половина часов работен ден. Много от чистачките подписват документ, че са съгласни с условията, без да са запознати със съдържанието на документа, който е на гръцки. Въпреки предварителното споразумение, чистачките трябва да работят по осем, девет часа дневно - без обаче да им се доплаща за допълнителния труд. Неделни надбавки или надбавки за нощен или извънреден труд въобще не се изплащат."
Фирмата ЕКОМЕТ, в която Кунева работи, осъди остро нападението. Според данни на фирмата, в нея са заети 800 души, а годишният й оборот възлиза на 12 милиона евро. Клиенти на ЕКОМЕТ са държавните железници, националната електрическа компания, както и транспортното предприятие на Атина. Заради недостиг на финансови средства повечето държавни учреждения в Гърция не разполагат със собствени чистачи. Тази дейност се извършва от частни фирми. Това обаче влошава положението на чистачите, казва ръководителката на работническия синдикат Стави Салуфаку:
Гръцкото правителство си затваря очите
"Винаги сме настоявали общественият сектор да поеме част от отговорността за запазване на трудово-правните норми. Днес това вече не се случва. Не се контролират дори колко хора са заети в бранша. Не може по договор да са предвидени 30 чистачи, а на работа да идват само около 15. Ясно е, че тези хора работят допълнително, което не се заплаща."
Като граждани на ЕС българите вече не са подложени на толкова голяма дискриминация. Въпреки това работодателите не искат да ги назначават, защото има по-изгодна работна ръка от източноевропейски страни, които не членуват в Общността, както и от Азия. Тъй като гръцкото правителство в момента се бори с други проблеми, то не иска да започва и дебат по мигрантските въпроси.