Слънцето над България гарантира нови инвестиции
14 януари 2009Казват, че печалбата от соларните паркове в ЕС е толкова сигурна, колкото и изгрева на слънцето всеки ден.
За това има няколко причини
Например: преференциалните цени за изкупуване на тока, както и решението на Брюксел за стимулиране на възобновяемите енергии. България е поела ангажимента, те да бъдат източник на 20% от електроенергията, добивана в страната. Срокът за това е 2020-та година.
Ето защо през последните години в страната се появиха множество идеи за соларни паркове. Малка част от тях обаче бяха осъществени. Въпреки всички предимства използването на слънчева енергия в България тепърва си пробива път. Не рядко това става благодарение на чужди инвестиции, като например соларния парк на германската фирма IBC и нейния български партньор.
Мотивите на Синесол
Защо германо-китайския консорциум Синесол е решил сега да строи най-големия соларен парк в страната с мощност от цели 50 до 80 мегавата? В България слънцето грее с 50% по-голяма интензивност отколкото в Германия, казва финансовият директор на Синесол Рафаел Краузе и добавя:
"Вниманието ни беше привлечено от факта, че с влизането си в ЕС България изключи два от атомните си реактори и правителството демонстрира воля за използване на възобновяеми енергийни източници. Приетият за тях закон в България е много атрактивен в стравнение с други страни в ЕС", обяснява Рафаел Краузе.
Как ще изглежда най-големият соларен парк на България?
Строежът му ще започне в средата на тази година, ще бъде разположен на площ от 330 хектара край Любимец в близост до гръцката и турска граница. Теренът е собственост на българския партньор на Синесол - фирмата Пловдив Солар Лимитид на Атанас Търев. Стойността на парка ще бъде минимум 300 милиона евро и затова той ще бъде разделен на отделни малки части, които ще бъдат продадени на различни инвеститори. "Интересът е огромен", радва се финансовият шеф на консорциума Синесол. Големи германски банки и застрахователи вече са поискали да се запознаят с проекта. Тяхната изгода е най-вече в гарантиранато от държавата за следващите 25 години изкупуване на електроенергията от соларния парк. Допълнителна изгода носят и ниските производствени разходи.
Влият ли се инвеститорите от оценките на Брюксел?
Дали консорциумът Синесол не поема риск с инвестициите си в непозната му държава, доста критикувана от Брюксел? Според Рафаел Краузе риск има навсякъде, но най-важното е да имаш добър партньор в съответната страна, който да осигури всички необходими документи за строежа и експлоатация на соларния парк. Освен това Синесол има опит в чужбина със соларните си модули, изработени в Китай по модерни европейски технологии. Що се отнася до България:
"Разбира се, ако трябва да говорим директно, проблемът за корупцията в България е по-специфичен отколкото в други страни. Но, повярвайте ми, в Южна Италия или в Южна Испания положението не е по-различно", казва финансовият директор на германо-китайския консорциум Синесол.