Смисълът на голотата

Дали поради естествената преумора в края на една двойноизборна година, дали от тежките удари на икономическата криза или от хомота на безкрайните български кривици, но почти в навечерието на Коледните и Новогодишни празници публичното говорене на основни фигури в българската политика като че доближи опасно границите на базисния разум на населението. „Бащици на нацията” започнаха да произвеждат озадачаващи послания, които по-скоро объркват, отколкото въодушевяват българите по трудния път на тяхното сиромашко, но „европейско” битие.

Необяснимо защо, например, премиерът Бойко Борисов свърза вълната от очакваните предпразнични „удари” на магистрални и банкови крадци с краткото посещение в София на новоизбрания президент на ЕС Херман ван Ромпой. Без съмнение неравната битка между престъпниците и властта в България отдавна е под критичната лупа на Брюксел, но ако синдикатът на разбойниците наистина е успял да организира своите акции с пропагандна цел, това може да означава единствено, че те се готвят за скорошно влизане в местната политика и желаят незабавното си легитимиране като партия – нещо, което трудно може да бъде обяснено даже на солидния контингент функционално неграмотни българи.

Политиката като „Мис България”

Енигматично прозвуча и медийното твърдение на външната министърка и бъдеща еврокомисарка Румяна Желева, че е важно освен „всеки политик да е умен и красив”, той да бъде „посветен” в политиката. „Политиката е призвание и трябва да нямаш други зависимости, за да можеш да му се отдадеш”, констатира тя, вероятно перифразирайки крилатия афоризъм на Оскар Уайлд, че „ако искаш да се отървеш от дадена съблазън, трябва да й се отдадеш”. Не е ясно,доколко местната публика е разшифровала тайната на българската политика извън обичайните й „зависимости”, но във всички случаи определението „умен и красив” трудно се връзва с представите на хората за фигурата на политика дори от последните 20 години насам. Може би с частичното изключение на локалните манекенки и тв-звезди, които по традиция се „пробват” във въпросното призвание.

Най-озадачени през последната седмица вероятно са останали пенсионерите, при това онези, чиято пенсия надхвърля немислимите 100 евро. Те така и не разбраха защо бяха лишени от държавните коледни помощи от почти 13 евро, макар да им беше обяснено, че тъкмо това е техният граждански принос в титаничната борба срещу кризата и изпразнената държавна хазна.

Смокиновият лист и властта

Библейското послание на бившия премиер, сега само социалист Сергей Станишев, че неговите следовници нямат намерението да бъдат „лист, който да прикрива срамотиите на този парламент”, хвърли също в недоумение местното гражданство и най-вече симпатизантите на БСП. Хората неволно си припомниха педофилите, политическите номади, следствените депутати със снет имунитет в предишното Народно събрание и се запитаха учудено кой и с какво прикриваше техните срамотии в икономиката, МВР, ДАНС и къде ли още не...

Темата за прикриването на интимните части и за голотата в българската политика, като че най-синтезирано беше интерпретирана от председателката на сегашния парламент г-жа Цецка Цачева. По повод публичното възмущение на депутат от трибуната, че пред важни институции в България не можело да има сергии с висящи гащи, „първата сред равните” миналата седмица запита чистосърдечно по микрофона: „Е, какво, без гащи ли да ходим?”

Отговорът на този фундаментален въпрос засега виси във въздуха. Просто защото сварва българите неподготвени и все още трудно ориентиращи се във въпросната материя. Поне привидно в края на 2009-та и все пак в навечерието на християнските празници.