Смоленск: митове и реалности

Както всяка година на 10 април, и днес Полша отбелязва годишнината от трагедията край Смоленск с патриотични мероприятия и църковни служби. За председателя на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински днешният ден е особено важен: в парламента се открива паметна плоча на неговия брат Лех Качински, загинал при самолетната катастрофата.

В Полша вече има стотици възпоменателни плочи, напомнящи за някогашния президент. В полския Сейм обаче тя ще бъде поставена на особено видно място - на парадния вход, точно до възпоменателната плоча на папа Йоан Павел Втори, който в католическа Полша е смятан за национален герой.

Вече осем години Ярослав Качински се опитва да представя и своя загинал брат близнак като национален герой. "Той върна полското национално съзнание и достойнство", обича да повтаря Качински в рамките на възпоменателните прояви, които впрочем се провеждат не просто всяка година, а дори всеки месец. Тъгата, особено по брата на Качински, изглежда няма край - и осем години след трагедията.

Теорията за руски атентат

За това допринася и фаталната двойна символика на тази самолетна катастрофа. На 10 април 2010 полският президент беше на път за Катин - малко селце край Смоленск в Западна Русия, придружаван от голяма делегация високопоставени държавни представители. Точно там между 3 април и 11 май 1940 година служители на съветското НКВД убиват 22 хиляди полски офицери - престъпление, влязло в историята като Катинското клане. Навръх 70-та годишнина само на няколко километра от Катин загиват всички представители на полската делегация, отиваща да почете паметта на избитите полски офицери. Нелепа случайност, в която мнозина поляци отказват да вярват и до днес. Нещо, което подхранва множество конспиративни теории.

Проучвания сочат, че между 26 и 28 процента от поляците не вярват, че катастрофата е случайна. Те я определят като руски атентат. Правителството на ПиС отхвърля официалните доклади както на Полша, така и на Русия. Според оценката в тях, причините за катастрофата са грешка на пилотите, неточни указания на дежурните от наземния контрол и лошото състояние на руското летище. 

Катастрофата край Смоленск и до днес е повод за емоционални дебати. А това е добре дошло за Ярослав Качински и неговата политика. "Върху своята лична травма шефът на ПиС е изградил цяла смоленска религия", казва Збигнев Миколейко от Полската академия на науките. Част от нея са мъченичеството на загиналите, както и християнската символика, съдържаща се в кръстовете и молитвите, които неизменно присъстват във всяка една възпоменателна проява. "Забелязват се обаче и езически елементи - като факелните шествия", обяснява експертът.

"Целта е посланието да стигне до всички обществени групи - от набожните възрастни дами, през футболните запалянковци и обикновените граждани, чак до хората с националистически възгледи", казва Миколейко в разговор с Дойче Веле. 

Той говори за силно "емоционализиране" на полската политика. "А за това допринесе много и Ярослав Качински - с неговите смоленски ритуали", допълва полският религиозен философ. За него това е било особено лесно и поради факта, че повечето поляци така и не бяха спечелени от икономически ориентираните полски либерали. "Това беше пропуск на либералите. Те не си дадоха сметка, че поляците имат нужда от митове - много повече, отколкото други народи", казва Миколейко.

Трагедията като политически инструмент

И все пак: мнозина в Полша смятат, че покрай сливането на религиозните ритуали с политиката една национална трагедия се инструментализира политически. "Спомням си колко единни бяха поляците веднага след самолетната катастрофа. И много бързо Ярослав Качински проумя, че може да използва политически смъртта на своя брат", казва пред Дойче Веле социологът Якуб Бержински. Той смята, че самият Качински вероятно сам не вярва на теорията за руски атентат, понеже "той е рационално мислещ политик". Но това не му пречи да поддържа умишлено конспиративната теория, допълва социологът.

"Много поляци не вярват, че 96 души могат да загинат точно на това историческо място заради грешка на пилотите. Но това е абсурдно", казва Биржински.

Занапред на Ярослав Качински ще му бъде все по-трудно да поддържа тази теория. И до днес няма никакви доказателства за някаква експлозия, която да е свалила полския правителствен самолет. Вече в продължение на осем години, месец след месец, той обещава мистерията да бъде разгадана. Напоследък обаче той не изключва и друг изход. А именно: истината да не бъде разкрита докрай. Факт е обаче, че националната катастрофа и личната травма на Качински оставят дълбоки следи: отношенията с Русия са обтегнати, а полското общество изглежда разделено.