Снимка за спомен: Борисов, Меркел и невидимият Щраус

Двамата навярно биха могли да си говорят и на руски, ако се наложи. Горе-долу връстници, отраснали през дълбокия реален социализъм в най-верните съветски сателити. Днес – изявени консерватори с ясен европейски ангажимент. Такъв обобщаващ текст може да се прикачи към поредната снимка на Бойко Борисов с германската канцлерка Ангела Меркел, щракната на конгреса на ХСС в Нюрнберг. Снимка, която бъдещият български премиер ще добави към колекцията си „Аз и видни личности”, спомената не без ирония от репортер на френския „Льо Монд” наскоро.

Дотук добре. Какво обаче означава тази снимка за спомен в полето на политическото? Ако подредим едно до друго три копия от петъчната фотография, те биха могли да получат три съвсем различни заглавия: 1. „Борисов търси контакт с най-влиятелния правителствен ръководител в Европа.” 2. „Меркел е благоразположена към ГЕРБ като член на ЕНП.” 3. „Борисов е благодарен на германските консерватори за помощта.”

Няколко интерпретации

Първата интерпретация на срещата не предлага изненади. Бойко Борисов съвсем правилно се вслушва в политическия си инстинкт, който му подсказва бързо да отвори топла връзка към сегашната (а след изборите през септември навярно и бъдеща) канцлерка. Тук няма какво толкова да се анализира, достатъчно е обичайното изброяване: Германия стабилно крепи Европа, Меркел е уникален магнит на уважение, доверие и респект вътре в ЕС, Германия е най-важният европейски партньор на България, плюс историческите връзки, плюс икономиката, плюс туризма, плюс... Да не говорим, че бъдещата външна министърка на България Румяна Желева (и тя попада на снимката) се оказва идеален посредник: с доктората си в източногермански университет, със стабилния си стаж по конференции и семинари из Германия и с доброто владеене на немски. Казано накратко: усилията на Борисов да влезе в кадър с Меркел са политически далновидни. Пък суетата си е суета, най-вече за вътрешна употреба.

Ако вярваме на неофициалните информации от Берлин, в петък рожденичката Меркел не била планирала формална среща с Борисов. За срещата, впрочем, научаваме единствено от прессъобщението на ГЕРБ – в Германия до момента не я отбелязват нито ХСС, нито ХДС, нито канцлерството, нито медиите. Да, канцлерката очевидно (и по протокол) е поздравила Борисов с изборната победа и с връчения мандат, но също така очевидно акцентът е съвсем другаде. „За ХДС е добра новина, че още една десноцентристка партия, член на ЕНП, ще оглави правителство в Европа.” Зад това невинно изречение се крие доста важна информация. Защото в момента консерваторите безспорно са силни в Европа, но в Европейския парламент и в Европейския съвет въпреки това продължават къде видимите, къде невидими битки около кандидатурата на (консерватора) Барозу за нов мандат като председател на комисията, около бъдещето на Лисабонския договор и около обединените усилия в борбата срещу кризата.

И за Меркел е важна всяка подкрепа, включително и от малка страна като България. Още повече, че напоследък тъкмо „малките” и „новите” периодически създават неочаквани и нежелани проблеми на ЕС: от Латвия, през Чехия и Полша, та чак до Кипър. Подкрепа Борисов ще даде най-малкото от благодарност за получената подкрепа. Германските анализатори вече от доста време обръщат внимание на помощта, която фондация „Ханс Зайдел” (близка до баварския ХСС) трайно оказва на Бойко Борисов и ГЕРБ. Един от тези анализатори я обяснява така: след провала на традиционните десни (СДС и производни), фондацията едва ли не отчаяно се озъртала из България за нов перспективен партньор – и открила Борисов. Хармоничните отношения между Бойко Борисов и по-малката от двете християнски партии в Германия имат обаче доста повече обем. Още като Главен секретар на МВР Борисов активно работеше с баварците най-вече по такива теми като сигурността на външната европейска граница (тъкмо Бавария отговаря за тази сигурност на югоизток), а честите му срещи с тогавашния вътрешен министър на Бавария и ключова фигура в ХСС Гюнтер Бекщайн, явно са създали и добра химия помежду им.

Неволни паралели

Още повече, че на манталитетно и културно равнище паралелите направо се набиват в очи. Легендарният баварски лидер Франц Йозеф Щраус би могъл да бъде учител и пътеводна фигура за Борисов: човек от народа, стъпил здраво с двата крака на местната почва, интуитивен политик до мозъка на костите си, понякога вулгарен и циничен, винаги на предна линия, винаги готов да удари по масата и да влезе в битка, с остър усет за важността на кръчмарската политика и без особени скрупули, когато става дума за морал, връзки, политико-икономически пасианси или балансиране на ръба на закона.

Между другото, протестантката Меркел внимателно стои настрана от това мъжкарско-почвеническо начало в политиката на „братската партия” ХСС в католическа Бавария. Труден шпагат за нея, защото в момента ХДС и ХСС трябва да се сплотят, за да спечелят изборите в Германия, а баварската партия се държи непредсказуемо и популистки обслужва латентните антиевропейски настроения. Така кръгът се затваря и отново стигаме до конгреса на ХСС, навестен от тризвездието в бъдещото българско правителство. И от Ангела Меркел, която на този конгрес имаше далеч по-важна работа от позирането пред фотоапарати заедно с Бойко Борисов. За чест на последния трябва да добавим, че поне не тръгна да масажира врата на канцлерката или да да й прави други галантно-мачовски жестове, с каквито понякога я ощасливяват нейни колеги-консерватори от големи европейски държави.