Снимки от една революция

Оптическата измама е явление, което се среща не само в природата, но и в историята - особено когато погледът назад носи розовите очила на пубертетските или младежките спомени. Това ли са анархистите, които разтърсиха света? Това ли е авансцената на поп революцията, прословутият Swinging London? Героите на онова време изглеждат така спретнати и кротки, така еснафски пригладени, че в първия момент човек не вярва на очите си.

Нови прически, нови идоли

Няколко фотоса на Клиф Ричард съставляват въведението на луксозния албум, илюстриращ със снимки, плакати и обложки на плочи шеметния възход на поп музиката година по година от 1960 до 1969. На един от тях виждаме Клиф, звездата на нашумелия филм The Young Ones, отпуснат в едно кресло пред камината в хола на новата си къща и заобиколен на подобаваща дистанция от майка си и двете си сестри, които изпълняват ролята на статистки в тази инсценировка на дребнобуржоазно самодоволство. Били Фюри и Адам Фейт се опитват (неуспешно) да уловят нещо от фотогеничния чар на Елвис и Джеймс Дийн. Дори от ранните Бийтълс - тъмни костюми с жилетка, бели ризи и черни вратовръзки - струи повече атмосферата на лондонското сити, отколкото на ливърпулските или хамбургските нощни клубове. Ролинг Стоунс 1963 изглеждат абсолютно безвредни, Кинкс стоят като истукани в кадифените си сака и натруфени ризи с жабо, а Род Стюарт - на една уникална снимка с Джули Дрискъл и Браян Огър - е просто смешен с безумно тупираната си фризура, остатъци от която поддържа и до днес.

Но все пак картината започва да се променя с Бийтълс, Стоунс, Ху и другите големи. Впечатлението, че от всички, които започват кариерата си в началото на 60-те години, към края на десетилетието остават само онези, които умеят да позират, е оптическа измама: убедителната поза е израз на успех и самочувствие. През 1962-63 Джон, Пол, Джордж и Ринго са наресали вече косите над челото, стойката е по-разкършена, но те продължават да гледат малко стреснато. Една година по-късно Англия, Европа и Америка са в краката им и този поглед изчезва завинаги от портретите им. Те стават тарторите на поп аристокрацията, които скъсват не само с външния свят, но и със старите си колеги, които не са имали техния талант или късмет. Самочувствието лесно преминава в арогантност и апатия, така фрапиращи например в поредица от снимки на Стоунс, с доминиращото присъствие на друсания до козирката и забързан към смъртта си Браян Джоунс.

Фотоувеличение

Впрочем още преди края на десетилетието “революционната” поза надраства естественото си развитие и става просто задължителен аксесоар от имиджа на поп артистите. Портретите на съвсем младите Мариан Фейтфул и Марк Болан са показателни: тя в ролята на несъзнаваща прелъстителка, той като изпреварил времето си пънкар, взиращ се нагло в обектива на фотоапарата. Том Джоунс, който е сниман в гръб на един хълм над родния си миньорски град в Уелс, предлага контрастната програма - на пролетарския чар преди метаморфозата му в sex bomb.

Като проследява преображението на поп идолите на 60-те, “От Бийтълс до Боуи” документира и бума на фото-изкуството. През тези години поп, фотография и изкуство образуват симбиоза, чийто художествен апотеоз е филмът на Антониони “Фотоувеличение”. Прототипът на главния герой, Дейвид Бейли, е фотографът на Бийтълс и на други поп величия от една епоха, чийто край през 1969, запечатан в спокойното, зряло изражение на Дейвид Боуи, изглежда отдалечен на светлинни години от наивната усмивка на Клиф Ричард. Шейсетте години бяха време не само на музикална, но и на визуална революция.

Beatles to Bowie. Schirmer/Mosel