Софийски сенки и скандали
17 юли 2012На страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Мартенс описва ситуацията в България в навечерието на новия доклад на ЕК:
През 2007 година България заедно с Румъния стана член на ЕС в рамките на един оспорван и до днес разширителен процес. Сега обаче София не иска да бъде слагана в един кюп с Букурещ - заради вопиющите правонарушения на румънското правителство. Борбата за власт в Букурещ несправедливо хвърля сянка върху работата на българския министър-председател Бойко Борисов, гласи софийският прочит на събитията.
Случаят Тодорова: кой е крив и кой - прав?
Паралелно обаче румънската сянка върху България на свой ред бе засенчена от спор между правителството и част от съдийското съсловие. Става дума за уволнението на една съдийка от Висшия съдебен съвет. И ако разпространяваните от българските медии основания за уволнението отговарят на истината, то отстраняването на съдийката би трябвало да е неизбежно. Защото излиза, че съдия Тодорова е бавила делата толкова, че обвиненията пропадали заради изтичане на давността. Така например написването на мотивите по делото срещу един подземен бос било забавено с повече от 5 години, след което процесът бил прекратен заради изтичане на абсолютната давност.
Тодорова отхвърля обвиненията и отдава уволнението си на политически натиск. Съдийката е в открит спор с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. В интервю той я нарече некомпетентна и корумпирана, тя пък внесе срещу него жалба за уронване на престижа. В средата на миналата седмица Тодорова бе уволнена от ВСС, по който повод други съдии се солидаризираха с отстранената си колежка. Те упрекнаха правителството, че оказва натиск върху правосъдието. Премиерът Борисов и много от министрите нарекоха събитията "провокация", без да уточняват кой кого и защо е провокирал. Борисов спомена за опит да бъдат съсипани "големите усилия" на неговото правителство, насочени към подобряване на имиджа на България в чужбина и към реформиране на съдебната система.
За правителството случаят наистина идва в крайно неподходящ момент - точно в навечерието на новия доклад на Европейската комисия за напредъка на България в реформата на съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Избухналият непосредствено преди това правен скандал, в който външните наблюдатели трудно биха могли да се ориентират, напомня за годините преди европейското членство на България. Тогава точно преди оповестяването на доклада за напредъка по присъединителните преговори се стигна до серия поръчкови убийства, чиито жертви бяха известни босове от подземния свят. Убийствата се извършваха с такава забележителна периодичност, че мнозина българи ги възприеха като опит за торпилиране на европейската интеграция на България.
Лошият имидж на ВСС
Всъщност Висшият съдебен съвет не за пръв път става обект на критики. В предишния европейски доклад бе заявено, че доверието в този орган е "пострадало". Препоръчани бяха множество мерки за подобряване на отчетността. Именно отчетността има важно значение, тъй като в България проблемът често е не независимостта на правосъдието от политиката, а точно обратното - пълната независимост на съдии и прокурори от всякакъв контрол от страна на правовата държава, което само би могло да стимулира самоуправството и корупцията. В името на установяването на повече прозрачност Европейският съюз настоява и за реформа на процедурата за избор на членове на ВСС.
Правителството на Борисов очевидно смята да изпълни това изискване. Изборът на 11-те членове на съвета, определяни от парламента, ще бъде предавано в бъдеще пряко от държавните електронни медии. Предвижда се и публикуването на биографиите на всички кандидати в интернет - за да може да се проведе обществена дискусия. Всички номинирани трябва да представят и концепция в случай, че бъдат избрани. Позовавайки се на тези реформи, президентът Росен Плевнелиев заяви, че България очаква положителен доклад от Брюксел: "Европа ще бъде обективна и ще отчете постигнатия от България напредък". С какъвто Румъния не може да се похвали - можеше да добави Плевнелиев. Но естествено не го направи.
АГ, ДПА, ФАЦ, М. Мартенс, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел