Софийските дилъри на кръв

На този проблем обръща внимание вестник "Берлинер Цайтунг":

Черният пазар на дарителска кръв процъфтява в България, хората дават понякога половината от месечния си доход, за да се сдобият с необходимата им банка кръв, от която нерядко зависи живота на близките им. Постоянният недостиг на кръвни консерви в българските болници е проблем, който съществува отдавна, отбелязва "Берлинер Цайтунг".

Хематологът Андрей Андреев разказва, че след края на социализма системата за кръводаряване, подхранвана дотогава главно благодарение на принудителни дарения от страна на българската армия, профсъюзните и индустриалните предприятия, се сринала изцяло. Липсата на реформи, корупцията и лошото стопанско управление са докарали много болници до ръба на финансовата пропаст. Апогеят на тази криза в здравеопазването настъпва в началото на 2011, когато болници в цялата страна са принудени да отказват планирани операции поради липса на донорска кръв. За да успеят да поемат поне спешните случаи, много от клиниките са принудени временно да деблокират военновременния резерв.

В прегръдката на "кръвната мафия"

Извънредното положение междувременно е преодоляно, но липсата на дарителска кръв тласка пациентите и техните близки в прегръдката на "кръвната мафия", търгуваща със скъпоценната течност. "Вход само за дарители" пише на  табела над оградата на Софийския център за трансфузионна медицина на улица "Братя Миладинови". Загражденията, построени преди години, за да се държат на разстояние т. нар. кръвни уличници, не постигнаха обаче особен резултат. Мафията просто се премести на отсрещния тротоар.

В топли дни "бизнесмените" седят по стъпалата на околните къщи под сянката на дърветата и чакат клиентела. Естествено, този вид "улична търговия" с кръв е забранена в България, само че нелегалният бизнес е добре организиран, констатира по нататък "Берлинер Цайтунг". Мургавите бизнесмени са тези, които диктуват положението. Те се пазарят за цената и намират кръводарителите - в повечето случаи млади, безработни роми, които срещу дребни суми стоят "на повикване" в околностите на трансфузионния център.

Има и трик, който позволява на кръвните дилъри лесно и без опасност да трупат капитал от недостига. Щом се появи човек, търсещ кръв, някой от младите роми отива в кръвната банка, дарява легално и безвъзмездно кръв и съобщава името и паспортните данни на онзи, за когото е предназначена тя. След това получава бележка за дареното количество и този "документ", издаден на кафява амбалажна хартия, се продава на нуждаещия се.

"Те спасиха живота на майка ми"

Черният пазар на кръв е един от многото симптоми за това колко разсипано е българското здравеопаозване, казва хематологът Андреев. Ромите просто използват възникналата ниша, което е естествено. Полицията обаче е тази, която би трябвало да прекрати нелегалната търговия с кръв.

Дилърите по "Братя Миладинови" наистина няма от какво да се страхуват, пише германското издание и пояснява: По закон ги грози глоба до 5000 евро, но как да се докаже, че едно безвъзмездно на пръв поглед дарение всъщност е част от нелегален бизнес? За да бъде задържан някой, пояснява полицай от близко разположения участък, трябва първо да има жалба от "купувач" на кръв - т.е. от потърпевш. Те обаче по правило не са готови да свидетелстват. Както казва една млада жена, ползвала услугите на ромите: "Благодарна съм им. Те спасиха живота на майка ми."