София: въздух, кучета и дупки
15 януари 2011Точно преди година данни от автоматичните станции на екологичното министерство показаха, че замърсяването на атмосферата с прах превишава нормите почти в цялата страна. Констатирано беше също, че отровните частици се вдишват от хората не само в определени дни или инцидентно, а постоянно и целогодишно.
В изготвената преди две години от тогавашното правителство стратегия за опазване на околната среда до 2018 година беше отбелязано, че местното население диша най-мръсния въздух в Европа, като годишно всеки българин поема в дробовете си над 55 микрограма канцерогенни прахови частици.
Вдишването им може да доведе не само до тежки белодробни заболявания и проблеми с дихателните пътища, но и до високо кръвно налягане, очни увреждания и алергични заболявания.
Коктейл от диоксиди
В този смисъл констатациите в представения тези дни пореден доклад на Европейската агенция по околна среда далеч не са нови и изненадващи. Те просто допълват картината на една самоубийстена екологична политика, превръщаща населението в големите градове в болнави индивиди, които ще създават все повече харчове на задъхващата се здравноосигурителна система и бюджета.
Не че явлението е само българско - Европейската Комисия текущо води наказателни процедури по проблема срещу 20 от 27-те членки на ЕС. Шокиращо висок дял българи обаче дишат отровите във въздуха: в Европа той е средно 6%, докато в България е достигнал цели 22%.
Четирикраките софийски жители
Тези дни Софийският административен съд осъди столичната община да плати 2000 евро обезщетение на жена, жестоко нахапана от градските бездомни кучета. Този рядък съдебен прецедент възникна, след като Европейският съд по правата на човека в Страсбург наскоро постанови в съдебно решение, че държавата все пак има задължение да опазва живота и здравето на гражданите от бездомните кучета.
А въпросните озъбени четириноги, чиято популация нараства лавинообразно въпреки твърденията на общинските власти, че се справя с тях, са се превърнали в истински кошмар за големите градове. Броят им вече гони числеността на самото човешко население в тях, като по странни, но във всички случаи редуцирани данни, в София той отдавна е надхвърлил половин милион озверели от глад екземпляри.
На глутници и индивидуално, предимно в тъмните часове на денонощието, те нападат и хапят двукраките си съграждани без оглед на техния пол, възраст и сила. Освен с пронизителния нощен вой, глутниците разнообразяват столичната градска среда с допълнителна мръсотия, зарази и страх, като открито демонстрират своето превъзходство над неясното общинско предприятие „Екоравновесие", създадено уж да се бори с тях.
Дупките като начин на живот
През миналото лято софийската община организира шумна медийна демонстрация на новия си, струващ 250 хиляди евро, комплекс за експресно запълване на уличните дупки.
Модерната техника трябваше да реши драматичните инфраструктурни проблеми на почти двумилионния град с 15-минутното запълване на ямите по нова технология, при това функционираща и през есенно-зимния сезон.
Само през 2010-та за кърпежи във въпросните градски ями потънаха над 15 милиона евро, а когато първият сняг в София се стопи, стана видно, че повечето ремонтирани дупки са зейнали отново и че данъкоплатците ще трябва да олекнат с нова крупна сума за финансиране ремонта на вече ремонтираното. Вероятно със същата скъпа техника и сигурно с подобно качество и дълготрайност.
Така, в навечерието на местните избори и вече седма година от фактическото управление на ГЕРБ в българската столица, София продължава да е градът с най-мръсния въздух, с постоянния терор, упражняван от стотици хиляди бездомни четриноги и с безнадеждно изровените си улици и пътища.
Освен всички останали кусури, разбира се, които трябва да се видят и изстрадат лично, за да бъдат почувствани истински. Градът, който не само расте, но и остарява. Осезателно и грозно.